Футболните отбори огнища на заразата. Ами поне да не се прегръщат и целуват

На стадионите няма публика, но футболните отбори се превръщат в огнища на заразата от Ковид-19. Всеки ден в статистиката попадат футболисти и треньори, отлагат се мачове. Твърди се, че противоепидемичните мерки се спазват на официалните двубои и тренировки, към БФС има медицинска комисия, която упражнява контрол.

Всъщност, как е възможно да се спазят мерките на един футболен мач – играчите да са на дистанция от два метра ли, с маски ли да играят, какво да направят? Ако искат да набият съдията или просто да го напсуват, от какво разстояние имат право да действат? На колко метра от вратата имат право да се доближават нападателите?

Очевидно е, че за никакви противоепидемични мерки не може да става дума, когато двата отбора излязат на терена. Остава контролът с PSR тестовете , които показват дали заразените футболисти не са 11, колкото е необходимо за отлагане на мача. Ако са по-малко, карантина за болните и другите продължават до следващия тест.

Но всяка вечер гледаме едно и също – прегръдки и целувки след всеки гол. Ако той е много важен – победа в последните минути, се образува купчина от играчи, скочили върху голмайстора.

Футболистите са всеки ден заедно и не са се затъжили толкова много, че да си налитат след всеки гол. Поне това могат да си спестят за известно време – да се прегръщат и да се целуват. Така по-дълго ще се задържат на терена и по-малка е вероятността да стигат до критичната бройка 11.

Дали медицинската комисия към БФС може да издаде подобна забрана – не се целувайте на терена! Дали изобщо се е сетила, че това е проблем. Дали самите футболисти усещат, че това е проблем.