Финалът Ботев - Локо ще свърши ли утре? Който е готов да умре на терена, да го направи и извън него

Финалът между Ботев и Локо няма да свърши утре вечер. Няма да дочакаме края му и на следващия ден, когато победителите ще вдигнат купата пред сградата на Общината. Няма да приключи още дълго, тъй като е историческо футболно събитие, а историческите мигове не умират толкова бързо.

Две футболни централи и фондация "Пловдив 2019“ да бяха работили съвместно, пак нямаше как да натъкмят пловдивски финал в годината на домакинството на Европейска столица на културата. Сигурно е работа на съдбата.

Слушаме вдъхновяващи послания и от двата лагера – ще умрем на терена, но ще бием. Видеообръщения вдигат адреналина и смразяват кръвта. Телевизиите ще показват как керванът от запалянковци тръгва от Пловдив и пристига в София. Зрелището е за футболна България, която не е виждала подобно преселение и вече няма да се колебае дали Пловдив е футболната столица.

Прогнозата? Най-опасното нещо на света за този мач. Кой е по-добър? Най-глупавият въпрос за утре вечер. По-лесно е да се прогнозира финалът в Шампионската лига. Няма нужда от подобни напъни. Локо ще се надява и на феномена 15/15 – спомена за титлата на тази дата, а Ботев има самочувствието на доминатор в този турнир последните години. Нито едното, нито другото имат някакво особено значение за утрешния финал.

Как ще продължи на другия ден – това е въпросът. Ясно е, че победителите ще дефилират с купата на площад "Стефан Стамболов“. Но там ли ще бъдат техните асистенти и привържениците им, които също са поканени. Дали победителите имат нужда от асистенти в миг на триумф, а и дали асистентите могат да понесат триумфа още веднъж – извън терена.

Възможно ли е Пловдив да покаже и невиждана футболна култура? Защо не. Една мечта е толкова по-близо, колкото повече хора живеят с нея. А нали Пловдив мечтае - пловдивски финал, нови стадиони, домакинство на световно или европейско първенство.

Ако на площада пред Общината се развеят и жълто-черни, и черно-бели знамена, Пловдив ще покаже, че продължава да мечтае и е толкова близо до мечтата си. Ако някои са готови да умрат на терена, но да бият, трябва да са готови да умрат и извън него, за да останат.