Излиза, че БКП-БСП е национално отговорна партия, каквото и да се случва. Няма значение дали става дума за комунизъм и фашизъм, за партизанско движение и Народен съд.
Не можем да се поклоним на 1 февруари пред жертвите на комунизма, защото не било национално отговорно - заменяме едни активни борци с други. Най-добре било да ги погребем в общ гроб и да спрем да издевателстваме с паметта и на едните, и на другите. Трябва. Но преди това трябва да разберем цялата истина.
Защото за едни активни борци учехме и слушахме 50 години. Имаше една истина - тяхната. Те дамгосаха живота на три поколения българи, като Народния т съд и лагерите са венците на делото им . Затова ли не можем на 1 февруари да да почетем борците срещу активните борци. За тях все още няма нищо в учебниците. Дали това е национално отговорно?
Днес и потомците на активните борци претендират да са национално отговорни. Информацията,че в София се изгражда координационен център на НАТО запали въображението им и те вече виждаха как половината българска армия се бие някъде в покрайнините на Донецк срещу частите на руската армия. Страхът беше запален и се подклажда от банда лицемери, но те винаги са били такива. Ще започнат да пелтечат, ако ги попитате как България изпълняваше своите задължения като член на Варшавския договор. Много ясно - изпълняваше ги стриктно и затова изпрати танкове , заедно със съветските, да газят въстаналата Чехословакия. У нас имаше разположени съветски ракети СС23. Така е , защото сме били коректни партньори във военния социалистически блок.
Сега същите идиоти твърдят, че не бива да изпълняваме задълженията си като членове на НАТО, но искаме икономическа и военна сигурност, европейска сигурност. Тези лицемери усърдно търсят разликата между американския и съветския танк. И все били национално отговорни.
Ако се определя като добронамерен антикомунист, предпочитам 1 февруари пред 4 февруари 1997 година. И на 4-и се опитаха да ни изпързалят. Защото били национално отговорни, отишли при президента Петър Стоянов с две папки. А папката е една и трябваше да бъдат бити по главите с нея.
Ако наистина сме национално отговорни, трябва да разберем всичко за погрома върху държавата от активните борци против капитализма. След това да се помирява, който може. Така е честно.
И все пак ни изпързаляха, макар и с една папка. На 4 февруари 1997 година беше постигнат исторически компромис - няма да се натискаме за властта, но искаме гаранции, че нашите хора ще се превърнат в крупни капиталисти. Рапорт даден, рапорт приет.
Затова е хубаво да слагаме по едно цвете на 1 февруари.