Чух да казват, че загуба с 6:0 без публика не е нищо повече от загуба с 3:0. Може би не искат да се срамуват чак толкова много. Аз пък смятам, че бой с 6:0, ако е пред публика, се равнява на 9:0.
Така че 6:0 в съботната вечер, дори и без публика, си заслужава срама. Аз като ботевист бих призовал останалите ботевисти да аплодират футболистите на Локомотив за проявеното разбиране и снизхождение, тъй като наистина можеше да бъде и 9:0.
Асен Караславов от ръководството на Ботев се извини на феновете. Може би на онези, които събраха близо 600 000 лева, за да не се срамуват, че любимият им клуб ще фалира. Седмица след края на кампанията "Да живее Ботев Пловдив“ дойде 6:0.
Ботев може да живее и след 6:0, живял е и след 7:3. И докато ботевистите така си живеят, Христо Бонев може да ходи с гордо вдигната глава и на челото му да пише Локомотив, както се изрази той.
Проблемът не е в катастрофата – дали 6:0, дали 9:0, а в достойнството след нея. Достойнството изисква поне малко срам, а и признание. Защото не е достатъчно да целуваш клубната емблема при всеки гол.
Ако видите футболист на Ботев, който е качил във фейсбука си снимката, на която отборът на Локомотив се е запаметил под таблото с 6:0, и пише "Срам ме е!“, аплодирайте го.