Графити, история и порутени къщи - това е първото нещо, което ти идва наум, когато отидеш да се разходиш из Стария град в Пловдив. Непонятно е, поне за мен, как свастиките и драсканиците "съжителстват" с хилядолетната история на резервата? Задавам си този въпрос, провокирана от обзелото града ни в последните години т.н.улично изкуство на графитите. Кратък "тигел" дори само из центъра на Пловдив е достатъчен, за да се убедиш, че шарените - къде закачливи, къде цинични - надписи са навсякъде. 
Почитателите на съвременното изкуство на графитите, наричано още "стрийт арт", "творят" с пълна сила дори върху сгради, паметници на културата, намиращи се в уникалния  архитектурно-исторически резерват Старинен Пловдив. Дали това е изкуство или е просто акт на вандализъм, може да се спори. Много са мненията в интернет пространството по този въпрос: "изкуство с елементи на вандализъм, социално значимо, на което чарът е, че не е много законно"; "категорична форма на вандализъм"; "изкуство е, когато освежава сиви стени, но не когато е върху други проекти" и още и още, но не в това е въпросът. 
Започнах тази тема, тъй като напоследък доста често се говори за шансовете на Пловдив да стане европейска столица на културата. То не бяха изявления на културтрегери, общественици и управници, срещи в търсене на подкрепи от чуждестранни дипломати и т.н. Всичко това е много хубаво, стига обаче да стане факт. Но се питам: при едно посещение на официални лица в центъра на града и по-специално в Стария град, как ще обясним на господата от Европа проявите на родната балканска "култура" по стените на доста от сградите там, довели до сегашното "стрийт арт" състояние на резервата.
Влизайки в Стария град от южната страна на Тунела и вървейки към емлбематичната Балабанова къща, първата сграда, набиваща се на очи е "изрисуваната" "Къща на Ованес Степанян" на ул. "Константин Стоилов", построена в края на 18 и в началото на 19 век. Малко по-нагоре, на площадчето, последователите на графитите не са пропуснали да се развихрят и върху стената на друг такъв паметник на културата, а именно "Къщата на Георги Хаджи Николаиди", строена около 1868-1870 г. По-нататък попадам на графити върху строената през 1846-1846г. "Къща на Димитър Георгиади", където в момента се помещава Историческия музей. Огромен надпис "WAR"(война) пък предупреждава от стената на друга къща, също част от културното наследство на Пловдив. Става въпрос за сградата пред "Къщата на художниците" на ул. "Кирил Нектариев".  
Не може да не направи впечатление и плачевното състояние на къщите в Стария град. На ръба пред срутване или поне така изглежда е стената на сградата, намираща се на ул. "Петко Р. Славейков" срещу "Къщата на Хаджи Драган Калоферица", където мазилката изцяло е изпадала, а тухлите отдолу са почнали да поддават. Преди няколко дни на същата улица, на номер 28, се срути оградата и по чудо нямаше пострадали. В плачевно състояние е и намиращата се малко по нагоре сградата между ул. "Кирил Нектариев" и "ул."Пълдин" 13. Има и такива къщи, от които след тяхното разчистване са останали само руини и според пловдивчани, живеещи в Стария град, са се превърнали в свърталище на гущери и змии.
Спирам дотук със списъка, който може да бъде със сигурност продължен, но е достатъчен, за да се добие най-обща представа за състоянието на археологическия резерват на най-стария жив град в Европа. 
От общината са категорични, че ще се справят с графитите в Старинен Пловдив, но това ще стане не по-рано от пролетта на тази година. По отношение на съборетините там преди време пак от градската институция заявиха, че повечето от тях са частна собственост и според приетата вече нова Наредба за паметниците на културата, собствениците им трябва сами да се грижат за тяхното поддържане.
А графитите... за съжаление или не, са вече част от градската ни култура и всеки един надпис или символ, надраскан или изрисуван по подлези, гари, фасади и изоставени коли е някакво послание... към нас. 



Източник: Искра Койчева