Решение на апелативния съд в Пловдив създаде прецедент - гражданин осъди за вреди държавен орган, нарушил правото на Европейския съюз. Като се позоваха директно на договора за ЕС, магистратите осъдиха прокуратурата да плати обезщетение за наложена незаконна забрана за напускане на страната, въпреки че по българския Закон за отговорността на държавата в този случай компенсация не е предвидена.

Така, макар българският закон да не дава възможност на гражданите да търсят обезщетение, те го получават от съда, защото им е гарантирано от европейското право. И това става в България, а не в Съда на ЕС в Люксембург.

Казусът, заради който се стигна до това решение в Пловдив, е на постоянно пребиваващ у нас ливански бизнесмен. През 2007 г. той е бил обвинен за незаконно използване на чужда търговска марка. По същото време племенницата му пострадала от пиратка и трябвало да бъде оперирана в чужбина, за да не загуби окото си. Когато стига до границата обаче, ливанецът научил, че има забрана от прокуратурата да напуска България. Той веднага обжалвал и съдът отменил мярката. Причината е, че нарушаването на търговска марка не е тежко умишлено престъпление, а само за такова по закон може да се наложи забрана за напускане на страната.

Ливанският гражданин обаче не е могъл да излиза от България повече от 3 месеца. Затова решил да търси обезщетение от прокуратурата. В Закона за отговорността на държавата обаче са изброени точно случаите, в които може да бъде съдено обвинението. Сред тях са например незаконен арест или повдигане на обвинение за престъпление, което след това се установи, че гражданинът не е извършил.

Няма обаче хипотеза, която да дава право на компенсация за незаконна забрана за напускане на страната.

Затова адвокатите на ливанеца - Катина Бончева и Михаил Екимджиев, се позовават директно на договора за ЕС, който дава право на всички граждани на съюза свободно да се придвижват на територията му. Като постоянно пребиваващ в България от 2003 г. клиентът им има същото право.

В решението си Пловдивският апелативен съд установява, че невъзможността да помогне на племенницата си и изненадата от забраната да пътува в чужбина са причинили страдания на ливанеца. Заради факта, че това ограничение е отменено сравнително бързо, магистратите му присъждат и значително по-малко обезщетение от това, което иска - 1000 лв., а не 20 хил. лв.

По време на делото прокуратурата, която ще трябва да плати компенсацията, е твърдяла, че не тя, а Министерството на финансите трябва да обезщети гражданина. Съдът обаче е заявил, че след като забраната за пътуване е наложена от прокурор, обвинението трябва да плати.



Източник: в. "Дневник"