27 са вторичните трусове до момента след земетресението с епицентър между селата Крумово и Катуница, съобщи ръководителят на Департамент "Сеизмология" в Националния институт по геофизика, геодезия и география към Българската академия на науките (БАН) проф. Емил Ботев за "Фокус". "Земетресението е със среден магнитуд 4,6. Имаме определение по специфични повърхностни зони дори 4,8, но приемаме средните стойности, защото има и други по-слаби и действително магнитудът е 4,6. 
Заедно с това трябва да подчертаем, че земетресението е с дълбочина около 15 км. Тоест то не е приповърхностно, каквито има много в района с дълбочина 2-3 км. Самият факт, че дълбочината е 15 км, показва, че има и по-голямо затихване на сеизмичните зони до повърхността. Това е една от причините да няма много съществени ефекти на повърхността с такива щети. С това отговаряме на част от въпроса, че няма такива сериозни основания за земетресение, което е от категорията слаби земетресения, каквито са всички с магнитуд 4 до 5 по скалата на Рихтер. Това е горе-долу по средата на тази категория", коментира проф. Ботев и уточни, че земетресението не е точно в района на Асеновград, а по-скоро е по средата в района между Асеновград, Садово и Пловдив. 
"Тоест, около 20 км югоизточно от Пловдив. Епицентърът е непосредствено между селата Катуница и Крумово. Евентуално там са очакваните най-сериозни въздействия. Нямаме нещо, което да застрашава живота на хората. Никакви по-големи щети не са се случили. Засега нещата се развиват по план, който подчертахме, че е свързан с периодичната активизация на този район, който за последните десетилетия, от 1994 г. до 2018 г. е имало 4 земетресения с приблизително такъв магнитуд", допълни той. 
Според него най-забележителното е било през 2002 г. с епицентър отново Крумово. "Тогава имахме в рамките на около месец-месец и половина 90 микротруса. Такава микротрусова поредица и в момента съществува. До момента има 27 следтруса. Всички те са микроземетресения с магнитуд по-малък от 3, но само 4 от тях са с магнитуд по-голям от 2. Само те имат възможност да бъдат усетени от хората и то само във вид на разлюляване. 
Това още веднъж потвърждава нашата хипотеза, че хората не трябва да се притесняват. Тази активизация е част от известната за района цикличност на такива земетресения. Бавното натрупване на напрежения и съответно тяхното разтоварване през 5-6 години гарантира в значителна степен невъзможността или по-скоро трудността да се натрупат много по-силни напрежения, които да доведат до катастрофално земетресение", каза още проф. Ботев.