Граждани излязоха с предложение на паметника "Альоша“ да бъде поставена метална табела с текст: "Този паметник е посветен на тези, които окупираха България, избиха и репресираха нейната интелигенция и я превърнаха от модерна европейска държава в изостанала съветска провинция.“

Идеята е провокирана от 1 февруари -  Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Според поддръжниците ѝ подобна стъпка би била "лесна и евтина“, без да се стига до демонтиране на самия монумент. 

В мотивите си инициаторите посочват, че България остава единствената страна от бившия Източен блок, която няма национален музей на комунизма, тоталитаризма или политическия терор. По думите им страната все още не е премахнала голяма част от символите на режима от градската среда и не е демонтирала пропагандните паметници, свързани със съветската армия.

Според тях това води до дълбоко обществено разделение и до парадокса "част от народа да продължава да обича и брани измислени "освободители“, без да осмисля събитията в България след края на Втората световна война. "Докога ще отричате, че Хитлер и Сталин са еднакво зло с милиони жертви?“, питат те.

Изборът на датата не е случаен. На 1 февруари 1945 г. Първи и Втори състав на т.нар. Народен съд произнасят смъртни присъди срещу регентите на България, 22-ма министри, 67 народни представители от XXV Народно събрание, съветници на царя и висши военни. Присъдите са изпълнени още същата нощ.

Официалното отбелязване на деня има за цел да съхрани паметта за репресираните и да даде гласност на събития, които десетилетия наред са били премълчавани или представяни изкривено. С въвеждането на тази дата в календара България се присъединява към европейската практика за почит към жертвите на тоталитарните режими на XX век.

Предложението за поставяне на табелата отново повдига въпроса за мястото на паметниците от комунистическата епоха в съвременната градска среда и за необходимостта от ясно историческо тълкуване.