Мемориалният комплекс "Братска могила" се намира в парка "Отдих и култура" в Пловдив. Силуетът му наподобява тракийска могила. А погледнат отгоре напомня стилизиран венец. Във вътрешното пространство на монумента са разположени 19 скулптурни композиции с обща дължина над 90 метра. Те пресъздават сцени от Априлското въстание, Руско-турската освободителна война, Съединението на България, Септемврийското въстание, партизанската борба и посрещането на Съветската армия в България. Сред изработените от камък и бронз фигури се открояват образите на Васил Левски и Райна княгиня, а в центъра на композицията е разположена фигура на Септемвриеца. Зад нея се намират урните с костите на загиналите антифашисти от Пловдивския регион, между тях са и тленните останки на членовете на ЦК на РМС Йорданка Чанкова и Лиляна Димитрова. В средата на мемориала гори "вечен огън", обграден с бронзов венец "символ на народната признателност", а на входа му са изписани думите на Христо Ботев "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!"

Идеята за построяване на Братска могила в Пловдив датира още от средата на 50-те години, но проектът е одобрен едва през 1968 г., след поредица от неуспешни конкурси. Строителните работи започват през 1971 г., като паралелно в ателието на Любомир Далчев в София се изработват скулптурните композиции. Планирало се е и изграждането на широк булевард, който трябвало да свързва Братската могила с "Альоша" и да позволява извършването на "тържествени ритуали".

Монументът е открит на 3 септември 1974 г. от председателя на Държавния съвет и първи секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, в навечерието на 30-годишнината от "победата на социалистическата революция в България". Събитието е белязано с тържествен митинг, на който според тогавашната преса присъстват повече от 40 000 души.

До края на 1989 г. пред Братската могила ежегодно се провеждат поклонения по случай Деня на Ботев и 9 септември, а поднасянето на цветя пред фигурата на Септемвриеца става традиционен ритуал за младоженците. В дните преди всеки официален празник на почетна стража пред монумента застават ученици в сини униформи и автомати в ръце. С тази "привилегия" се ползват само членовете на Комсомола с отличен успех.

В края на 1979 г. плочата с имената на авторите е свалена, след като скулпторът Любомир Далчев емигрира в САЩ.

След 1989 г.Братската могила е запусната и разграбена. Изчезват част от бронзовите елементи на скулптурите, плочите с имената на антифашистите и нощното осветление. "Вечният огън" угасва завинаги, а стените на монумента са покрити с графити. Днес вратите на рушащия се мемориал са заключени, а съдбата му за напред остава неясна.



Източник: Forget Your Past