Фондацията на Майкъл Блумбърг от десетилетия финансира инициативи в глобален мащаб, насочени към контрол върху тютюнопушенето, а България вече четири години присъства активно на картата на тези усилия. Въпреки това страната остава сред държавите с най-висок процент пушачи в света. Това заяви Димитър Събев, икономист в Института за икономически изследвания при БАН, в предаването "Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria.

Според Събев данните от последното изследване разчитат на най-модерни иконометрични модели и методологии, като през 2025 г. е потвърдено с най-строги научни инструменти, че тютюнопушенето директно ограничава възможностите на домакинствата за други важни разходи.

В България най-силно страдат бюджетите за образование, здравеопазване, жилища и облекло, докато нарастват разходите за алкохол и нездравословни храни. Страната остава и най-евтината в Европа за покупка на цигари – фактор, който поддържа високия дял пушачи.

Българските домакинства отделят средно 7–8% от доходите си за цигари, като при по-бедните този дял надхвърля 10%. За сравнение – във Франция цифрата е 3–4%.

Събев подчерта, че повишаването на акцизите върху тютюневите изделия е една от най-бързите и ефективни макроикономически мерки. Ако България последва примера на Румъния (б.р. - акцизите върху тютюневите изделия, алкохола и горивата се увеличиха с 10%,), бюджетът може да получи около 2 милиарда евро допълнителни приходи за три години.

Ценовата еластичност на цигарите показва, че при поскъпване пушачите намаляват потреблението в различна степен. В България се наблюдава тревожна тенденция – хора, които преди са се въздържали поради финансови причини, вече пушат активно. Въпреки това експертът прогнозира, че по-високите акцизи могат да откажат около 340 000 българи от вредния навик.

Предстоящо общоевропейско решение за повишаване на акцизите вероятно ще влезе в сила в рамките на 2–3 години. Събев препоръчва България да въведе поетапно увеличение в 2–3 стъпки, за да бъде преходът плавен.

Приходите от цигари у нас достигат около 2 милиарда евро годишно — сума, сравнима с тази от корпоративния данък. Но високият дял пушачи, около 40%, води до значителни здравни и икономически загуби. В развити държави като САЩ и Великобритания пушачите са едва около 10%.

Тютюнопушенето натоварва сериозно здравната система и подкопава развитието на човешкия капитал. По данни от изследването един пушач генерира разходи от 1000–1500 евро годишно, без да се включват свързаните разходи за захарни напитки, кафе и други съпътстващи продукти.

"Истинският разход идва, когато хората навлязат във възрастта 40–50 години и здравословните последствия от тютюнопушенето започнат да се проявяват“, посочва Събев.

Икономическите и здравните аргументи за контрола върху тютюнопушенето са категорични. Експертите са единодушни, че отказът от цигарите е сред ключовите фактори, позволили на най-богатите държави да продължат да увеличават благосъстоянието си. Пренебрегването на тази тенденция поставя България в неблагоприятна позиция както икономически, така и социално.