Това предполага удължаване на летните дни, в които ще се потим на повече от 25 градуса, и тропически нощи с минимални температури над 20 градуса.
Допуска се, че при запазването на сегашната тенденция за изменението на климата ще намалеят валежите и ще отънее снежната покривка за сметка на екстремни порои, бури, торнадо и всички останали бедствия.
- Проф. Александров, каква съдба ни очаква - ледена епоха или ад от горещи вълни, че цял свят пише програми за живот в изменящ се климат?
- Ако въпросът е отправен към скептик за глобалното затопляне или към привърженик на теорията, че слънчевата активност е доминиращият в момента фактор за климатични промени, вероятно отговорът ще е за нова ледникова епоха. А безрезервен привърженик на апокалиптичния тон за глобалното затопляне ще убеждава, че ни чакат огън и пепел. Други биха казали: "Какъв климат бълнувате, идва краят на света през 2012-а". Аз ще отговоря с въпрос: Трудно е да се предскаже 100% времето за след няколко дни в момента, тогава с каква точност ще са климатичните прогнози за 50 г. напред?
- Разочароващо!
- Има и втора част на отговора: затоплянето е факт дори и в България (през 70-те години имаше тенденция към захлаждане в Югоизточна Европа). Повечето от последните 20 г. бяха по-топли от нормалното. Снежната покривка е с тенденция към редуциране от втората половина на XX в. Широколистните гори настъпват във височина. Фазите от развитието на някои растения вече започват по-рано.
- Какво подсказва това?
- Има сигнал, тенденция към затопляне, за което се очаква да продължи и през следващите десетилетия. Базиран е на резултати от симулации с глобални и регионални климатични модели. Но това са климатични сценарии, а не прогнози. Най-черните са за затопляне с 5 и повече градуса, по-реалистични са 2 до края на века.
Но и това е достатъчно, за да зачестят екстремни метеорологични събития, включително и горещи вълни, които могат да отнемат човешки живот. Ако с работата си по климатични промени успея да спася поне 1 човек, това за мен би имало дълбок смисъл.
- Как по-конкретно ще се отразят промените?
- Независимо от посоката на бъдещите климатични условия времето и климатът ще се променят сравнително бавно. Ако приемем за момент хипотезата за захлаждането, това не означава липса на горещи летни дни, подобни на тазгодишните. И обратно - при затопляне студените зими не изчезват завинаги. Някои биологични индикатори подсказват, че настъпващата зима вероятно ще е по-студена от обичайното.
Но в същото време от климатична гледна точка се очаква да продължи тенденцията на меките зими.
- В съчетание с увеличаването на броя на летните дни до 80-90, каквито прогнози се появиха?
- Сценарии, a не прогнози. Не само летните дни (с максимална температура над 25° според общоприетия стандарт) ще сe увеличат, но и тропическите нощи с температура над 20° ще зачестят, макар сега да са още редки.
Логично е, че ще се влоши комфортът на живот - човек се чувства добре максимум до 24-27 градуса.
А те често ще се надхвърлят, ако сегашната тенденция продължи. От години вече има жертви на прекомерните горещини и у нас, и в Европа.
При удължено лято с топли нощи ще има по-голяма нужда от климатици. Освен това ще се стигне до миграция на екосистеми, идващи от юг, до ускорено развитие на растенията, от една страна, но и забавяне поради излизане от интервала на оптималните температури. Ще се увеличат екстремните явления.
- Кои климатични бедствия ни заплашват пряко?
- Почти всички. И сега е видим ефектът от топлинния стрес, от замърсяването на въздуха.
Очакваното глобално затопляне ще увеличи честотата на вълните от горещ въздух и в комбинация с повишени влажност и замърсяване на градския въздух резултатът най-вероятно ще е повече жертви на топлинни удари и сърдечносъдови заболявания.
Простудните заболявания ще намалеят, но това е само добра новина. Защото по-малкото настинки ще са за сметка на заболяванията, характерни за летния сезон. Според съществуващите климатични сценарии инфекциозните болести - като маларията - ще превземат по-големи територии въпреки възможното ограничаване на разпространението им в някои активни в момента региони.
При нарастване на риска от наводнения пък се увеличава опасността от удавяне, стомашни разстройства и дихателни заболявания. А в развиващия се свят наводненията са и символ на недохранване. В най-добрия случай.
- Какво още се задава?
- Засушавания поради очаквания дефицит през топлото полугодие. Логично е да допуснем и повече горски пожари поради високите температури. А заради екстремните явления - и наводнения вследствие на интензивни валежи. Реалистични изглеждат и очакванията за все по-чести бури и щормови явления.
Торнадото и сега не е чуждо за България.
За цунами в Черно море доскоро почти никой не говореше, но вече има проекти, които правят изследвания в тази област.
Ако честотата на циклоните се увеличи в регионален аспект, то опустошителното им влияние ще нараства, особено в гъсто населени места с недостатъчно ресурси. В резултат на климатични промени се очаква редуциране на добивите от земеделие и селскостопанската продукция като цяло.
Възможна е дори появата на социално-икономически сътресения в засегнатите региони по света.
Рисковете са толкова по-големи, колкото по-малко е разнообразието в секторите на реалната икономика на конкретното място. В неблагоприятна позиция са и регионите, в които голяма част от доходите на населението се получава от сфери, зависими от климатичните условия. Като примери за най-уязвими към промените в климата дейности може да се дадат горското стопанство, риболовът, земеделието.
- Налага ли се България да започне да подменя сортове култури?
- Има вече знаци, че ще се стигне до това. Най-уязвими ще бъдат пролетните земеделски култури като царевица и слънчоглед поради очаквания валежен дефицит през топлото полугодие. Културите, отглеждани върху неплодородни или неполивни площи, също ще са в риск. Подчертано трудно ще е в Югоизточна България, където и сега валежите са недостатъчни.
- Как да отговорим на удара на климата?
- В земеделието една от адаптационните мерки е да се култивира нов сорт или хибрид, който ще бъде по- приспособен към новите условия. Може и да се промени редуването на културите върху едни и същи площи. Има и други методи за отговор на предизвикателствата.
Очакваното затопляне ще доведе до удължаване на продължителността на вегетационния период и преместване на горната граница на земеделското производство в България до 1000 метра надморска височина върху подходящи терени.
- Например...
- ...за отглеждане на зимна пшеница например. Това налага ново райониране на земеделските култури - разширяване на площите на най-важните традиционни земеделски насаждения в нови райони с подобрени топлинни и влажностни условия - например соя и ечемик. Също и отглеждане на земеделски култури със средиземноморски произход като смокини, да речем.
Ще се наложи и внедряване на технологии за напояване с намален разход на вода и без загуби при транспортирането и разпределението на водата. Както и реконструкция и изграждане на нови сондажни кладенци за използване на подпочвените води, използване на реките и валежите за влагозапасяващо напояване през зимата, прибягване до напояване с пречистени отпадъчни води и водите от дренажните системи.
- Как селското стопанство ще се справи с новите зарази, които ще атакуват не само хората, но и растенията и животните?
- Главно с усъвършенстване на технологиите за растителна защита и приоритетно разработване на биологични методи за борба с болестите и неприятелите по земеделските растения. Ще се наложат усъвършенстване на мониторинга за фитосанитарна обстановка и оценка на използваните досега пестициди и начина на тяхното приложение.
- Дайте примери за други ефекти върху реалния сектор?
- От една страна, се очаква да се увеличат енергийните нужди поради използването на климатици, но от друга, ще намаляват нуждите от отопление. Застрахователната индустрия вероятно също ще е засегната заради увеличени разходи в резултат на очакваните климатични промени.
- А туризмът?
- Ако се сбъднат климатичните сценарии за затоплянето, по южните ни летни курорти в обедните часове ще е непоносимо горещо. Ще трябва да се мисли за сиеста. Чести вълни с горещ въздух в Европа ще доведат до редуциране на ваканционния наплив в средиземноморските градове, най-вече в Испания и Италия.
Намалените снеговалежи през зимата пък, например в Алпите, ще бъдат сериозна пречка за туризма през този сезон от годината.
А в нашите планини, които разчитат на любителите на бели спортове, може да се увеличат разходите за поддръжка на трасетата. Единият вариант е нови писти, другият - повече машини за изкуствен сняг.
Ще се засили рискът от наводнения, ерозия и загуба на влажни зони по крайбрежните региони.
- А в същото време водните запаси ще намаляват. И сега има междудържавни конфликти за вода, ще стигне ли човечеството до войни за безценната течност?
- Дори мисля, че това е неизбежно. Макар че искрено се надявам тази оценка да е тотално погрешна.
- За климата еквивалент на спора кое е първо - кокошката или яйцето, е кой е виновен за измененията - природата или човекът. Вие на какво мнение сте?
- На този етап няма как да се пресметне точното съотношение. Климатът постоянно се е променял и природните фактори - космически и земни - винаги са играели роля. Все пак надделява становището, че в последните десетилетия парниковите газове имат доминираща роля.
Източник: в. "24 часа"