Защо все  Борисов, Радев, Доган, Цацаров са ни "виновни“, а ние сме "невинни“? Това попита водещата Илиана Беновска. И допълни коментара си:

"Горе цитираните държавни мъже непрекъснато са подложени на общественото наблюдение. Като започнем от сериозните анализатори, минем покрай  жълтите сайтове и гнусливо прекрачим хейтърите, в така наречените "социални“ мрежи, всеки изисква от Борисов, Радев, Цацаров да правят живота ни по-смислен и красив, а от Доган очакваме мъдро да уравновесява крайностите и да сочи пътя.

Критикуват Борисов за коалицията с така наречените "патриоти“.  Критикуват Радев, че не е обединител на нацията. Критикуват Цацаров, че законът не надвива престъпността. Критикуват Доган, че само веднаж на 365 дни праща Коледно послание с анализ и препоръки за  проблемите в държавата.

И, докато се питах "Защо все  Борисов, Радев, Доган, Цацаров са ни виновни, а ние сме невинни?“ едно от децата ми  разтвори една книга -"Живот в скалите“, автор Мария Лалева -  и ми прочете следното: "Свободата е да нямаш нужда от публика. Да си свободен е е много самотна роля! Самотата е изборът или на много страхливия , или на много силния човек. Върховете са за самотници. Там няма на кого да си длъжен, с кого да търгуваш, от какво да се страхуваш и на кого другиго да прощаваш, освен на себе си. Точно тази самота ражда приказките. Онези приказки, в които  децата ни вярват, преди да извървят пътя на лъжите ни. Колко тежи чесността довърха?“ С този цитат детето, всъщност, запита: " Какво е моето бъдеще?“

За да намеря отговор на тези въпроси, звъннах на един политик, който е на върха на политиката и го запитах:“ Какво е най-важното в живота?“ Той ми отговори кратко: "Да си доволен, да си удовлетворен, да си щастлив. Аз не знам какво е "щастие““.

Разгърнах книгата и попаднах на друг цитат: "Най-грозно съди виновният. Малкият виновен човек. Най-безмилостно и най-шумно. Ще притури върху човешката ти вина и своята присъда. Онази, дето му е отгоре. Защото не може да я понесе, но усеща, че вече му е прочетена. И търси под дърво и камък друг виновен, за да му я стовари на главата, та дано се освободи. Затова малкият човек съди двойно“.

И се запитах за кой ли път, като наблюдавам разни протести:  "А каква е ролята на нас, избирателите, в коването на собственото ни настояще и бъдеще? И защо не критикуваме себе си, а все някой по върховете ни е виновен? Защо все  Борисов, Радев, Доган, Цацаров са ни "виновни“, а ние все сме“ невинни“?“ Аз съм Беновска. И питам.