Животът по времето на социализма: Нямаше глад, но нямаше и избор

Политическият анализатор Огнян Минчев си спомни чрез текст в социалните мрежи за пролетта на 1986 г., когато е бил студент за един семестър в Московския държавен университет.

Първото му впечатление от Москва е силно – влиза в огромен гастроном "Продукты“ в центъра на града и вижда дълъг около 50 метра тезгях, облицован с бели плочки, напълно празен, с изключение на една-единствена, съмнителна кокошка в средата. Тя била тъмно лилава, с цели крака и нокти, без информация за произхода ѝ. По лавиците зад щанда имало само рибни консерви – те винаги присъствали и били спасение от глада.

В сравнение с това, снабдяването в София и родната му Варна изглеждало направо нормално. В магазините почти винаги имало поне някакъв салам, овче и краве сирене, кашкавал и яйца. В София дори редовно се намирало месо – свинско или понякога телешко. Във Варна обаче месото било по-оскъдно – доставяли го само няколко пъти седмично в определени магазини. Който изпуснел, трябвало да пътува до Толбухин (днешен Добрич), където местните не били особено гостоприемни към варненци, тръгнали да изкупят "тяхното“ месо. Полицията спирала колите още на влизане в града. Варненци наричали добричлии "техеранци" заради номерата на колите с ТХ.

Авторът подчертава, че истински глад не е имало, но и претенции – също. Всички хора живеели еднакво и това създавало усещане за нормалност. Знаело се, че на Запад магазините са пълни, но това изглеждало толкова далечно, че не предизвиквало особена завист. Източногерманските и чешките магазини изглеждали като изобилни, но в България хората били уверявани, че това е, защото тези страни били "витрина" на социализма в идеологическата борба със Запада.

Минчев не се оплаква от онова време – бил е млад, пълен с мечти и радости. Но категорично отхвърля опитите на съвременни пропагандатори да представят социалистическото минало като време на изобилие и благоденствие. Той нарича това лъжа – защото тези хора нито казват истината, нито могат да подкрепят твърденията си с факти.