Ясен Тодоров: Конституцията на ВНС е много добра, последната й поправка беше безсмислена

Вчера не беше един добър ден за българската демокрация. Много лош прецедент. Юристите следват законите, които гласуват политиците, но самите политци не ги спазват. Конституцията, гласувана от Великото народно събрание цяла година, е много добра и добре урежда работата на съдебната власт. 

Това стана ясно от думите на Ясен Тодоров, зам.-директор на Националната следствена служба, по темата за атентата срещу главния прокурор, законността и беззаконията в страната, както и за връзката им с политиката в предаването на "Фокус" "България, Европа и светът на фокус".

"За съжаление вчера не беше един добър ден за българската демокрация. Много лош прецедент: посегателство върху здравето и живота на, за щастие все пак неуспешни, на държавник на такова ниво не се е случвало в историята на демократичния ни преход от 1990 година досега.", каза Тодоров, като добави: "Тук говорим за действащ главен прокурор, човек, за когото са твърди, че е с огромна власт, едва ли не е неограничена, което естествено не отговаря на истината, показва че престъпността се възражда – нещо, за което предупреждаваме от поне две години".

Тодоров подчерта, че си позволява да коментира и политически теми, защото те са неразривно свързани с работата на съдебната власт, и в крайна сметка политиците, тези от тях, които са станали народни избраници, пишат законите: "Законите, по които работим и с които ние се съобразяваме, и това което те напишат, ние това правим. Ние сме юристи, учени сме да спазваме закона, няма никакво значение дали той ни харесва, или не ни харесва".

Той каза още, че за разлика от тях, като юристи, политиците, не го правят: " За тях това, какво пише в Конституцията, какво пише в законите, не е толкова важно, те си имат свои собствени критерии за добро и зло може би, и това, което за тях е добро, това трябва да се случва, независимо, че то може да е в противоречие с представите на останалата част от обществото, а също така и със законите на страната. Това доведе до едно състояние на държавата, в което тя не се е намирала според мен през последните 33 години,  конституционна криза при всички случаи, защото освен че аз вече наистина не помня, не мога да преброя колко парламента се смениха от 2021 година досега".

"В крайна сметка на законите служим, за да бъдем свободни – това е стара римска сентенция. И дори да е лош законът, той е закон и трябва да го спазваме докато не се напише по-добър. Аз лично смятам, че настоящата българска конституция, която беше от Великото Народно събрание гласувана през 1991 година след едногодишен труд на депутатите от Великото Народно събрание, е много добра, съвременна, за европейските стандарти Конституция, много добре уреждаща работа на съдебната власт", смята юристът.

Тодоров коментира и няколкото поправки, направени в конституцията в частта й, засягаща съдебната власт, като ги нарече "успешни", с изключение на една: "Мисля, че с изключение на последната поправка, която беше 2015 година, с която се раздели ВСС, останалите са успешни и правилни поправки. Последната беше абсолютно безсмислена, аз това го говорих и тогава, защото ми е много интересно радетелите за съдебна реформа тогава какво ще отчитат като резултат сега, след разделението на ВСС. Ако някой ми каже, че по-добре работи Съдебният съвет при разделянето му на три отделния административни органа, не мисля, че има такъв човек и от настоящите членове на Съвета, и от администрацията на Съвета, и от редовите магистрати. Това разделение беше последвано от промени в Закона за съдебната власт, които усложниха страхотно нейното администриране".