Вода няма, работна ръка също: Замира един поминък

Прочутото със сладките си дини село Салманово вече не е производител на дини, износител на сладкия плод навсякъде в страната, а вече е вносител. Както се шегува кметът на селото Йордан Киров, в Салманово вече се продават дини от Хасково. Останали са двама производители, но и те свиват площите, защото до тях не достига поливна вода. Няколко години вече "Напоителни системи“ не намира средства да възстанови тръбата, за да може земеделието в този край на процъфтява, а не да замира, предава БНР.

Един от последните мохикани на диненото производството е Красен Колев. Той е загърбил тази си дейност, защото няма с какво да полива бостаните. Преквалифицирал се е в зърнопроизводител. При него веригата била затворена от производството до продажбата. Било изцяло семеен бизнес, защото работна ръка няма. Безработните предпочитат да берат дини в чужбина, там плащат по-добре.

"Почнах с по-малко декари, после лека полека ги увеличихме, до 15-20 декара дини се гледаше. В Салманово все още е известно с това", казва Колев. 

"Но сега вода няма, работна ръка няма… А за да узреят дините и да стигнат до пазара, ръка трябва да пипне – от семката до готовата диня. Подготвя се разсад, засява се, окопава се, пръскане, торене, поливания и бране, ако оня от горе каже"

"А сега няма вода, защото една от тръбите има нужда от ремонт. Без вода не виреят ни дини, ни зеленчуци. И не само заради това сметката не излиза."