В България и в още няколко страни проблемът с външните тоалетни остава много сериозен

Синя пластмасова кофа в двора до кокошарника е единственото място, където Валентин (57) и Мирела (52) могат да се облекчат у дома. Румънската двойка живее в Поду Вълени, село в окръг Прахова, на около 40 километра от Букурещ. И двамата страдат от епилепсия.

"В тази държава хората с увреждания са по-лоши от боклуците“, оплаква се Валентин пред пред австрийската медия Der Standard.

Мирела, по тениска на цветя и клин, обръща тенекиена саксия наопаки и сяда върху нея. "Мразя тази къща“, казва тя.

Прозорците са покрити с картони, а около дваta матрака има бутилки с лекарства.

Мирела показва платната, които е избродирала, за да превърне стаята в дом. На стената виси пластмасова саксия, до нея има картини на светци, ножица и часовник. За приготвяне на храна се използва малка печка, захранвана от бутилка с газ бутан.

Отвън има стара бричка , метални отпадъци и велосипед, който Валентин кара до гарата. За да купи неща, които не може да получи в селото си, той трябва да вземе влака до Букурещ веднъж или два пъти месечно. 

Валентин и Мирела са двама от почти трите милиона румънци, които нямат тоалетна у дома.

Според последните данни на Евростат от 2023 г. около един на всеки шест души в Румъния (15,4 процента) няма тоалетна с промиване, свързана към водопроводната и канализационната мрежа в дома си. Числата са намалели с почти седем процентни пункта (22,8 процента) от 2020 г. и почти наполовина от 2017 г. (29,7 процента), но все още е шокиращо.

"Това са семейства в много необлагодетелствани райони, където няма канализационна система, с много деца и възрастни хора. Село Тончу във Фарагау е един от многото примери“, обяснява асистент на семеен лекар в окръг Муреш в Трансилвания.

Дори някои училища са засегнати от липсата на безопасни санитарни съоръжения. Тази учебна година, която започна в Румъния на 9 септември, 70 училища все още имат "неприемливи тоалетни", каза на пресконференция румънският министър на образованието Лигия Дека. Това понякога се отнася за дървена колиба в училищния двор с тоалетна в нея.

Хиляди хора живеят без тоалетна и в България (9,6 процента), Латвия (шест процента) и Литва (пет процента). По време на пандемията социалните медии бяха пълни с граждани, притеснени за своите запаси от тоалетна хартия. В същото време 1,8 процента от гражданите на ЕС – около осем милиона души – не са имали достъп до тоалетна с вода вкъщи. 

Условията на живот на Валентин и Мирела са сред невидимите, маргинализирани, многопластови истории. Валентин е работил "като механик, часовникар и калайджия" в Букурещ, докато не получава два инфаркта и не е обявен за негоден за работа; Мирела страда от психологически проблеми.

"Канализацията остава основен проблем в европейски страни като Румъния, България и Литва“, каза Сарика Салуя, директор на Световната тоалетна организация (СТО), в имейл до испанската медия El Confidencial. Причините са комбинация от "социално-икономически неравенства, неадекватна инфраструктура и изолация в селските райони“, казва Салуджа. "Румъния изостана поради липса на инвестиции в селската инфраструктура и комунални услуги“, добави тя.

Според румънската статистическа служба през 2022 г. само 59,2 процента от румънското население е било свързано с канализационната система.

Става дума за европейци, които през зимата излизат на двора, за да удовлетворят естествените си нужди в барака с клекало, която пък през лятото се пълни с мухи и носи рискове за здравето, както и рискове за околната среда, обяснява Салуя от Световната организация на тоалетните.