Българското розопроизводство се свива с тревожни темпове и секторът спешно се нуждае от държавна подкрепа, за да не загуби лидерските си позиции в световен мащаб. Това стана ясно от интервю на председателя на Професионалната организация на розопроизводителите, Петър Симеонов, пред БНР.

По думите му тенденцията за намаляване на добива от емблематичното за страната ни розово масло е трайна. В момента у нас се произвеждат между 1.5 и 1.8 тона масло годишно.

Статистиката за прибрания розов цвят показва стряскащ спад в рамките на само няколко години:

Симеонов обясни, че официалният регистър на розопроизводителите е силно остарял и не отразява реалността на терен.

В регистъра се водят около 56 хиляди декара, но реално добивът е от не повече от 25 хиляди декара. Всичко друго е изоставено и не се обработва. Когато нямаш печалба от нещо, няма смисъл да го гледаш. Надяваме се да се направи инвентаризация на насажденията, за да се актуализира този регистър.
призова браншовикът пред БНР

В момента отглеждането на маслодайна роза е икономически неизгодно, тъй като при производителите не остават достатъчно средства, които да бъдат вложени обратно в поддръжката на градините.

Решението: Модерно напояване и справяне с кризата за работна ръка

Според Симеонов секторът има потенциал за частично възстановяване, ако се инвестира в инфраструктура. Направата на сондажи и осигуряването на добро напояване може да вдигне добива с до 30%.

Освен сушата обаче, пред стопаните стои и традиционният вече проблем с недостига на сезонни работници за предстоящата кампания по събиране на розовия цвят.

На фона на родната криза продължава тенденцията България да внася розово масло. Вносът идва основно от Азербайджан и в момента не попада в списъка на стоките с висок фискален риск. Това създава сериозен ценови натиск върху българските производители.

Продължава тенденцията в България – страната на розите, да се внася розово масло,На доста ниска цена, няма и 8 хиляди евро. Цената му у нас е нас е около 12 хиляди евро
отбеляза още пред БНР Симеонов

По-високата цена на родния продукт е обвързана с по-строгите регулации. "Ние сме член на ЕС и при нас изискванията за препарати и обработки влияят на себестойността. Но маслото, което се произвежда в България, си остава с най-високо качество“, подчерта Симеонов.

Въпреки сериозните трудности, България все още успява да задържи първото място по производство и износ на розово масло в целия свят. Позицията ни на лидер обаче е сериозно застрашена.

Проблемът е, че себестойността на българското розово масло става все по-висока. Не се ли обърне внимание на този сектор и не започне ли да се разглежда като стратегически за държавата, той ще продължи да се свива.
предупреди в заключение председателят на Професионалната организация на розопроизводителите