Увеличението на минималната заплата води до инфлация и работещи бедни

Въпреки ръста на минималната и средната работна заплата в страната, делът на работещите бедни се увеличава. Това се посочва в документи към постановление на Министерския съвет за определяне на линията на бедността за 2026 г. Според избраната методика линията на бедност ще бъде 764 лева – с 19,7% повече в сравнение с тазгодишното ниво от 638 лева.

Темата бе коментирана в предаването "Здравей, България“ по NOVA от експерти в областта на икономиката и заетостта: Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България, Добромир Иванов, изпълнителен директор на Българската предприемаческа асоциация, и Николай Николов от Българската конфедерация по заетостта.

"Ще го обясня кратко. Имаме например Петко от Смолян. Надницата му е 80 лева, произвел е нещо, което струва 90 лева. Държавата казва, че от утре на Петко трябва да му се плаща 100 лева. Работодателят няма нови пазари или клиенти и единственото, което може да направи, е да вдигне цената. Това, което е било 90 лева, започва да струва 120 лева. На Петко са му вдигнали с 20 лева надницата, а разходите са се увеличили с 30 лева“, обясни Добромир Иванов.

Според него целта трябва да е подобряване на бизнес средата, което да даде възможност на компаниите да изкарват повече пари и така да вдигат заплатите. "Когато производството и експортът ни са надолу, а вдигаме заплатите, единственото, което получаваме, е инфлация. Това е неработещ механизъм“, добави той.

Експертите посочват и друг основен проблем – сивата икономика. "Работодателят има ограничения да вдига цената, защото участва на конкурентен пазар. Затова понякога предлага на работниците да работят на половин работен ден, за да спестява осигурителни вноски. Това е основната причина за работещите бедни в България – страната е на първо място по този дял. Анализът показва, че 12% от работещите са бедни, като три от четирима работят на непълен работен ден. Другият един работещ беден е самонает – най-често в хотелиерския сектор, строителството или земеделието“, заяви Добрин Иванов.

Николай Николов допълни, че линията на бедност варира в различните региони и се влияе от сектори с по-високи доходи и държавни служители, чиито заплати бяха увеличени наскоро. "Общото повишаване на доходите също вдига долната граница на бедност“, обясни той.

Добрин Иванов отбеляза и проблема с липсата на работна ръка. "В желанието си да задържат работниците, работодателите също повишават заплатите над възможностите си, което допълнително затруднява ситуацията“, каза той.