Украинка в България: Всеки ден, всяка сутрин чакам новината, че мога да се прибера вкъщи

Над 200 хиляди украинци са поличили статут за временна закрила у нас от началото на войната. Някои от тях вече са се устроили тук, но други мечтаят да се върнат в родните си домове. Тази вечер в София се провежда шествие в подкрепа на Украйна под мотото "Заедно с Европа, заедно с Украйна". Според събралите се хора, борбата на украинците е борба за справедливост, за мир, за човешките ценности и за бъдещето на света.

Хора, подкрепящи Украйна, се събраха пред президентството, а след това тръгнаха на шествие към Дома на Европа. Очаква се присъстващите да осветят пространството с мобилните си телефони и да запазят минута мълчание за жертвите на руската агресия. Целта е да се демонстрира солидарност с украинския народ.

По данни на Агенцията за бежанците от началото на войната в Украйна през 2022 година до днес, статут на временна закрила у нас е даден на близо 100 хиляди жени от Украйна, над 44 хиляди мъже и близо 60 хиляди деца. Всеки от тях е донесъл със себе си ужасяваща история за бомби и смърт, но и надеждата за мир.

"Сутринта се събудихме от това, че над нашия град летяха бомби и снаряди".

Думи, изречени само четири дни след началото на войната и малко след като Юлиана намира в България спасение от бомбите.

"Помня онзи момент - колко топло хората в България ни посрещнаха като бежанци. А ние напуснахме домовете си буквално за броени часове - грабнахме по една чанта, децата, качихме се в колата и просто бягахме колкото се може по-далеч от бомбите, от огъня, от смъртта", разказа Юлиана.

Три години по-късно Юлиана е в Пловдив с цялото си семейство. Тук се лекува и големият ѝ син, който е със специални нужди. След бомбите в Украйна, у нас семейството започва от нулата, вече има международен бизнес и се опитва да помага.

"Разбрах, че трябва да изградя нещо ново с оглед на новите обстоятелства и да създам колкото се може повече работни места за хората, напуснали страната. За тях е изключително трудно да намерят работя без езикови познания. Затова основах строителна компания, която в момента е в процес на развитие", разказа тя.

Юлия и Мишо - брат и сестра, които учат български и ходят на училище в София. Деца, които разговарят за войната като възрастни. И които трудно научават, че самолетът не винаги носи бомби и смърт.

"Когато дойдохме тук, когато първия самолет го чухме, децата се наведоха на земята. Всички си покривахме главите ей така, защото ти още не можеш да се разбереш, че си на безопасно място", отбеляза Светлана.

Светлана и нейното семейство пристигнали у нас няколко месеца след войната. Забавили се, защото вярвали, че тя бързо ще свърши.

"Всички си мислехме ще мине, това са само новини, новини, това е фейк", посочва тя.

Надеждата, че война няма да има, си отишла с първите сирени. Сега е друга - войната да свърши.

"Всеки ден, всяка сутрин чакаш една такава новина да ти дойде на телефона и да се прибереш вкъщи, да си знаеш, че си където ти е мястото, където си се родил", разказва Светлана.

БНТ: Какво най-много ти липсва от твоя дом?

"Приятелите, играчките", казва Юлия.

"Мечтая да бъде мир във всяка страна", посочва Мишо.

От началото на войната УНИЦЕФ помага на украинските бежанци - от бутилка вода на границите до адаптацията им в съответната страна. Заедно с Министерството на образоването отчитат, че тази година над 6000 деца като Юлия и Мишо са записани в български детски градини и училища.

"Все повече хора успяват да вземат нещата в свои ръце, да се реализират на външен адрес, да си намерят работа. Така че според нас, това което наблюдаваме е, че адаптацията върви, случва се, но със сигурност не е един лесен процес, защото много от хората, които дойдоха всъщност дойдоха с нагласата, че идват за малко", казва Лора Войнова - УНИЦЕФ.

"Малко", продължило вече три години за някои от бежанците. Три години, в които деца говорят за война и си мечтаят за мир.