Ако учат в професионална гимназия, в тези 20 часа ще учат предмети, свързани с бъдещата им професия. Проблем обаче възниква, ако ученикът е в град, в чието училище липсва профилът, с който той ще кандидатства. Например училището е с хуманитарен профил, а той желае да кандидатства медицина.
В такъв случай след десети клас детето трябва да избере училище, в което се преподава желания от него профил, дори то да е в друг град. Други ученици пък чисто и просто в десети клас се преориентират в избора си или едва тогава решават към коя професия ще се насочат.
Те също ще трябва да кандидатстват в друго училище. Заместник-министърът на образованието Ваня Кастрева заяви, че това не е притеснително, защото на 16 години децата можели да направят дори по-мотивиран и осъзнат избор, отколкото на 14. Тя посочи, че все още не са решили как ще става приемът след десети клас, но е възможно той да бъде с резултатите от националното външно оценяване, което ще се провежда в края на първия етап на гимназията.
МОН ще разпише и възможност приемът в математически гимназии след четвърти клас да става с резултата от миниматурите.
От министерството посочиха, че всички знания, които децата трябва да усвоят по история и география, се свалят до десети клас и часовете по чужди езици са по-малко именно заради това. За сметка на това езиковите гимназии ще могат да учат интензивно език в 11 и 12 клас.
Просветният министър Тодор Танев посочи, че гражданско образование ще се учи само в 11 и 12 клас, въпреки че първоначалната идея бе то да започва от девети. Танев посочи също, че за първи път до десети клас ще се учат музика и изобразително изкуство.
"Ако някой напише, че ги режа, нека да ми каже до кой клас баба му е учила музика, ако изобщо има средно образование", заяви още той.