Не, пак не ме разбра. Не казвам "по-лесен" общо взето — казвам, че контекстът спрямо покупателната способност и структурата на разходите е МНОГО различен. Ако в Пловдив имаш наем 400 евро и нето 750 евро, то наемът отнема ~53% от дохода. В Лондон при 1 300 паунда наем и 4 000 паунда нето, наемът е ~32,5% от дохода. По този прост показател животът в Лондон е по-устойчив спрямо плащане на наем защото процентът от дохода, който остава за други разходи и спестявания, е по?малък в Пловдив и дава по?малко фискално пространство за неочаквани разходи и натрупване на депозит. Но това е само част от историята. Ти няма как да ми докажеш обратното при положение че сравняваш само абсолютни суми без да коригираш за разлика в разходите, данъците и социалните услуги между двете държави. Не знам как ти от самопризнания случай/анекдотален пример и без пълна корекция на всички тези фактори извади че животът в Лондон е по-достъпен или универсално по?добър за натрупване на спестявания. Нали трябва да включиш и останалите категории разходи — транспорт, здравеопазване (дори когато е публично, допълнителните плащания и чакането им имат стойност), образование, ежедневни цени. Ако храната и услугите са доста по-скъпи в Лондон, чистата полза от по-нисък дял за наем се изяжда. Не всички могат да постигнат 4 000 паунда така или иначе — това е среда за квалифицирани работници.

Добре, прав си. Отстъпвам. Съгласен съм, че в Пловдив с наеми от по 400 евра и масови заплати от по 750 евра е много по-лесен живота от колкото в Лондон с 1300 паунда наем за жилище и 4000 нето (чисто).

Първо на първо само да кажа че вашият успех е чист пример за селективна мобилност, а вие сте част от този процес. Тоест – мобилизация на по?качествените ресурси и възможности (млади, образовани работници с търсен профил), работници с определени умения, готови да поемат разходи за живот и обучение, могат да натрупат големи спестявания въпреки високите цени на жилищата и живота в големите градове, защото получават премии за уменията си и имат по?висока продуктивност. Искам да кажа че това не е просто индивидуален „успех“, а резултат от селекция и концентрация на предимства в определени групи хора. Така че успехът е по?скоро функция на подбор и пазарен доход, отколкото на общата достъпност на жилищния пазар за средните доходи на населението като цяло. Това обаче не отменя факта, че мнозина в Лондон (и особено ниско квалифицирани работници) не могат да си позволят собствено жилище или стабилни спестявания защото доходите им не покриват високите наеми и разходи за живот, така че това което твърдите не е напълно вярно поради простия факт че началните условия и структурните бариери определят кой въобще може да се възползва от пазара. Второ, нали разбираш че сравняваш абсолютни суми (депозит) и скорост на натрупване при различни доходи и разходи за живот там където съотношението доход/разходи и цената на наема варират драстично? С 4 000 паунда бруто в Лондон реалните ти спестявания след наем, транспорт, обучение и данъци могат да бъдат както по?високи, така и по?ниски спрямо 800 евро в България в зависимост от конкретните разходи и начина ви на живот. Така че личния ти пример само доказва, че при оптимално поведение и инвестиция в умения човек може да победи пазара, но това е именно ИЗКЛЮЧЕНИЕ във възможностите на средния работник, а не универсално правило във всички групи. Ти го представяш да звучи все едно всеки може да го постигне, но няма как универсално да пренебрегваш структурните бариери във жилищната политика или липсата на достъпни жилища и силна социална подкрепа във високоплътните градски зони, и различията в началните условия за семейни ангажименти и социален капитал там където възможностите за добре платена заетост са концентрирани, тъй като именно там се решава кой има реален шанс за натрупване на спестявания и собствен капитал. Я си представи едим млад инженер от провинцията, който получава висока заплата в Лондон и живее споделено, успява да спести значителен депозит за година-две. Колегата му с подобни умения, но с малко дете и по?високи грижи за семейството, въпреки същия брутен доход, не успява да спести нищо защото семейните/лични му разходи поглъщат почти целия му нетен доход.

Отново несвързани и празни приказки. Ще ти кажа една тайна - живял съм в Лондон близо десетилетие, на 6-тата година имах 20% от цената като депозит на жилище което струва 300 хиляди паунда. И това не ми бяха всички пари до стотинка. Със същата работа в България, която върших там никога няма да успея да направя тази сума за цена на жилище от 300 хиляди евра да речем. Вярно, че там работата ми се водеше специализирана и през 6 месеца бях на курсове и обучения, докато в България не, но тук в чалгаристан всичко е наопаки. В Чалгаристан се оказва, че е много по-лесно да събереш 60 хиляди евра с 800 евро на месец за 20% депозит, докато в Лондон много по-трудно с 4000 паунда :) Вземи да излезеш малко от родителското жилище и да се включиш в истинския живот.

Ама аз не отричам че чуждестранни капитали, включително от богати държави и инвестиционни фондове — влязоха в лондонския пазар и натиснаха цените там където предлагането е ограничено и ликвидният капитал търси сигурни активи, особено в централни и добре свързани райони. Но към това я добавете ОГРАНИЧЕНИЯТА в територията и плановете за застрояване, недостатъчното жилищно строителство за средния клас, растящото търсене от международна мобилна работна сила и финансовизацията на имотите като клас активи, й ще видите че в резултат възниква структурен дефицит на достъпни жилища и спекулативен натиск, който повишава цените далеч отвъд възможностите на средните доходи, с други думи — ако не се увеличи предлагането на достъпни жилища и не се ограничи спекулативният капитал, средните домакинства губят реална възможност за собствено жилище. Всички тези фактори работят заедно. Това което твърдиш няма логика поради простия факт че единичният фактор (например чуждестранни инвестиции) не може сам по себе си да обясни пълния модел на повишаване на цените и загуба на достъпност без да се отчете рамката на предлагане, регулациите и местните бюджетни и социални политики, защото тези структурни ограничения определят колко жилища могат да бъдат построени, за кого и при каква цена. Сравнението „10 паунда в Пловдив срещу Лондон“ е валидно само като интуиция за разлика в разходите за ежедневие, тоест за покупателна способност при потребление на стоки и услуги с директни ценови различия, с две думи — реално по-евтино битово потребление в Пловдив. Но то не заменя системния анализ във различните данъчни режими, социални плащания, здравеопазване и транспорт които правят част от пакета на жизнено равнище, тоест отстъпките и публичните услуги могат наистина да променят нетния разход и качеството на живота за домакинствата. Ако искаш конкретика, що не пресметнеш реалната покупателна способност и коефициенти цена/доход за двата града, за да видиш колко реално по-трудно е придобиването на собствено жилище в Лондон. Веднага ще видиш че технически цената на жилищe спрямо средния доход (price-to-income ratio) в Лондон е многократно по-висока отколкото в Пловдив, което означава по-дълъг период на спестяване, по-голяма необходима ипотечна тежест и по-ниска достъпност за местните средни домакинства, с две думи — покупката на собствено жилище в Лондон е ЗНАЧИТЕЛНО по-недостъпна.

Общо взето нищо не каза, поредните "експертни" алабалалистики и "гениалното" заключение "повърхностен", хора, които не сте изкарали поне четвърт милион лева собствени пари не трябва да Ви се дава поле за изява относно финансови въпроси. Теорията ти върви, практиката нула. Пазара на жилища в Лондон е бил достъпен дори за работещите на една работа до около 2000-ната година, след това цените стават страшни заради изкупуването и строенето на жилища финансирани от мръсните саудитски, катарски и руски пари. Особено катарските. Като си тръгнал да говориш за покупателна способност интересувал ли си се какво можеш да си купиш с 10 паунда в Пловдив/София и в Бирмингам/Лондон? За данъчните системи тръгнал да ми говори, там плащаш данъци и виждаш какво получаваш насреща, а тука си ти остават същите дупки, разбити тротоари и неработеща/несъществуваща инфраструктура. Ще ми говори за данъци, структура и ценова сегментация човек дето няма пари за 90кв2 фундамент да налее...

Ама какъв е този повърхностен аргумент??? Сравнявате абсолютни нива на заплати без да вземете предвид покупателната способност, данъчните системи, социалните обезщетения и структурата на потребление. В Лондон има по-високи цени, но и по-голям дял от дохода може да идва от квалифициран труд, капиталови приходи и социални трансфери във Великобритания. Освен това пазарът на жилища в Лондон е силно сегментиран — голяма част от високите цени са концентрирани в ограничени райони и в сегмента на собственост за инвеститори, а не в масовия пазар за наематели с ниски доходи. Така че, това което твърдите няма никаква логика, вие сравнявате несравними икономически показатели във различни географски и социални контексти, й правите опростено заключение на базата на неподходящи данни. Как е възможно вие въобще да вярваш, че тези числа са директно сравними? При положение че не отчиташ разликите в покупателната способност, данъчните и трансферни системи, структурата на доходите и различната ценова и жилищна сегментация между различните региони в Англия.

Сега един много лесно смилаем факт - Лондон, Великобритания, град в който има "минимална заплата" и "заплата за живот в Лондон", общото между двете е, че с никоя от тях е можеш да си позволиш собствено жилище. И всички останали "факти" изброени от теб са в полза на Лондон и живеещите в него спрямо същите в България. Та кого ще лъжеш, че цените на жилищата отговарят на доходите?