Соларни панели по жилищните блокове: Какви са законовите изисквания и пречки пред енергийните общности?

Все повече жители на градовете в България особено в столицата превръщат балконите си в малки електроцентрали, за да облекчат семейния бюджет. Въпреки растящия интерес, тромавото законодателство и липсата на стимули за енергийните общности нареждат България на опашката в Европейския съюз по иновации в сектора.

Монтирането на слънчеви съоръжения върху блоковете не е само въпрос на желание, но и на строги законови правила.

Според Закона за устройство на територията (ЗУТ) необходими са писмено съгласие на половината съсобственици или решение на Общото събрание с мнозинство над 50 на сто идеални части. Собствениците на слънчевите панели са длъжни да не нарушават архитектурния вид, пожарната безопасност и конструктивната здравина на фасадата.

Така наречените "енергийни общности" позволяват на граждани, фирми и общини съвместно да произвеждат и съхраняват чиста енергия. Целта им не е търговска печалба, а социални ползи и грижа за околната среда. Пример от столичния район "Витоша“ показва, че: възвръщаемостта на инвестицията отнема около 10 години.

При вложени 250 евро, общата сума след реализация на плана достига 377.5 евро.

Основният проблем в България остава невъзможността за споделяне на енергия за собствено ползване между членовете, което принуждава производителите да продават тока, вместо да го консумират директно.

Доклад на Европейската сметна палата от 2026 г. разкрива сериозно изоставане на страната ни в изпълнението на "Зелената сделка“. В класацията за създадени енергийни общности в големите населени места ситуацията е следната: Дания е лидер с 86.2% успех, а България е едва на 21-во място с критичните 0.8%, цитира БГНЕС.