Социологът Боряна Димитрова: Евроскептицизмът губи средата в по-широки обществени кръгове и остава съсредоточен в определени радикални групи

Социологическо изследване за руската пропаганда в България за тази година е проведено от “Алфа Рисърч" по поръчка на Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София (ФХСИ). "Изследвания от 2017 г. , 2021 г., 2023 г. и 2024 г. ни позволяват да видим накъде се движат обществените настроения в България.

След анексията на Крим от Русия се засили изключително много проруската хибридна пропаганда и влиянието й в Европа беше видимо. На прицел бяха поредица страни от Балканите и България бяха експериментално поле кои от тезите работят и кои не". Това каза за предаването “България, Европа и светът на фокус" по Радио "Фокус" социологът и управител на “Алфа Рисърч" Боряна Димитрова.

"Категоричната и безвъпросна проевропейска ориентация на страната с индикатори одобрение за членството на България в ЕС. По време на европейските избори много гласове се надигнаха за това, че в България има много силни антизападни настроения, ценностната ни принадлежност към Европейския съюз отслабва.  Евроскептицизмът губи средата в  по-широки обществени кръгове и остава съсредоточен в определени радикални групи.

Но това, че са по-радикални, не означава, че са по-масови в обществото. Другата част от хората, които подкрепят различни възгледи, остават по-приглушени, по-тихо и възпитано изразяват своята европейска принадлежност. Българинът рядко изказва и формира подкрепа към радикални позиции, които историята го е научила да не подкрепя.

Ясна промяна в тенденциите на българското общество наблюдаваме след началото на  Руската агресия в Украйна.  Наблюдаваме значителна степен на ерозия в образа на Русия, който е бил доста благоприятен в България и лично на Путин, който след агресията претърпя рязък спад", отбеляза Боряна Димитрова.

По думите й в дискусии с млади хора се очертават две силни основания, те са дистанцирани и негативно настроени към всяка една агресия. При тях се наблюдават най-ниски стойности по отношение оценката за нахлуването на Русия в Украйна, оценката за войната.

Необходимостта България  да  принадлежи не просто към ЕС, но и към Евроатлантическия съюз, за да бъде гарантирана сигурността и независимостта на страната.

Втори прагматичен аргумент, България като малка страна няма голяма армия и възможност да изпраща силна и многолюдна численост от хора, които да ни защитават. Какво би станало, ако нападението на Русия над Украйна отключи апетити на други страни, които биха атакували малка страна като България?

“Хората казват, че не бива да става така, че да се насърчава правото на силния и правото на силата, което води до ерозия на този тип право, правото на силата. Младите хора са най-големите евроентусиасти и те ценят правото да пътуват свободно, да учат в Европа, да работят в Европа,  да поддържат контакти със своите близки, да имат приятели, да се чувстват наистина граждани на Европа и света, а не оградени от железни завеси.

Свободата, която имат и чувството им за принадлежност към ЕС е най-силно изразена у тях. Най-високи нива на критичност сред младите хора към несправедливостите и силният да налага своята воля към една държава. Много  силна е връзката между  удовлетвореност от живота, от перспективите и очакванията как ще се развива собственият им живот, което е позитивна тенденция.

В две отношения българинът остава непоколебим - сигурността в направения евроатлантически избор и привързаността му към демократичните механизми за управление", заключи Боряна Димитрова.