Един от най-големите рискове за държавния бюджет за 2026 г. е автоматичното нарастване на заплатите в администрацията, без те да бъдат обвързани с показатели за ефективност. Това коментира Лидия Шулева, бивш социален министър и основател на консултантската компания "Бизнес Интелект“, по време на Х-тата годишна конференция по управление на риска "България между растеж и риск“.

Събитието беше организирано от KOФAC България с институционалната подкрепа на БСК.

"България тегли кредити не за да инвестира в инфраструктура или в развойна дейност, а за да плаща заплати на администрацията. Това е резултат от автоматичното обвързване на възнагражденията със средната работна заплата – практика, която не е обвързана с резултати. Така се натрупват рискове и напрежение в публичните разходи. Това е първото, което трябва да спрем“, подчерта Шулева.

Според нея, ако страната иска нормален и предвидим бюджет за 2026 г., практиката на автоматично увеличение на заплатите трябва да бъде премахната или поне замразена.

"В противен случай се стига до ситуация, при която растежът на средната работна заплата подхранва нови разходи и дефицити. Това е порочен кръг“, допълни тя.

Финансистът Дачо Дачов посочи, че бюджетът не е създаден да се увеличават заплатите на държавните служители, а да се отделят средства за социални дейности. Необходимо е свиване на разходите и намаляване на дефицита.

"България все още не е достигнала европейските нива на акцизи върху алкохол, цигари и горива – там има сериозен потенциал за допълнителни приходи“, коментира Шулева.

В социалната сфера също съществуват резерви.

"Няма причина за продължаване на добавката от 60 лв. към новите пенсии, въведена по време на пандемията. Освен това редица социални плащания преминават през пенсионната система по напълно неадекватен начин, което изкривява реалните разходи“, обясни тя.

Шулева допълни, че с тези огромни заплати в държавната администрация служителите не плащат достатъчно данъци и осигуровки, а това са големи пари.

"В момента в държавния сектор работят близо 400 000 души, твърде много на фона на около 3 милиона заети в страната“, уточни тя.

"При положение че растем от това, че харчим и взимаме дългове, без въобще да ни притеснява, напълно нормално е инфлацията да расте по същия начин“, отбеляза Пламен Димитров, управител на KOФAC България. Той открои основните заплахи пред икономиката на страната в своя секторен анализ на рисковете и потвърди, че се очаква растеж на БВП през 2026 г.