Ролята на Източноромелийската милиция и на Севернобългарската княжеска войска е неоспорима за Съединението
На 5 и 6 септември Националният военноисторически музей ще покаже част от знамената, под чиито дипли е обявено и защитавано Съединението. Всички посетители ще могат да се насладят и на нашата постоянна експозиция, която наскоро беше обновена, в която има отделено специално място на предисторията и историята на Съединението и блестящата му защита в Сръбско-българската война. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“ директорът на Националния военноисторически музей доц. Соня Пенкова.
"В нашия показ сме се опитали да претворим по един символичен начин чрез знамена едно от най-големите достижения на националната революция, именно прозрението, че докато сами не си помогнем, нищо не е в състояние да го направи,“ каза тя и добави, че чрез изложените знамена се обединяват дейците на БРЦК в лицето на знамената на Чирпанската и Марашката чета, така и Севернобългарското правителство и княза в лицето на щандарта на княз Александър I Батенберг, и на четири знамена на Севернобългарската княжеска армия.
"Знаменателно е участието на едно малко, но събрало много от символиката на онзи ден знаме, и това е знамето, с което майор Даниил Николаев заклева войниците в името на съединението на двете части на България.“ Личният щандарт на княз Александър е едно много различно знаме, добави още тя, като посочи, че то няма типичните черти на княжески щандарт, каквото ще бъде по-късно на цар Фердинанд, "но с това знаме, той наистина влиза в Пловдив и приема съвсем символично акта на Съединението“.
По думите на директора на музея тези знамена се показват изключително рядко, "и бидейки отговорни към тяхното съхраняване, сме отговорни и към това да дадем възможност на хората да се докоснат до тези символични наши връзки с онова славно време в тези два празнични дни“. Заедно със знамената ще бъдат представени и анимации и експозиционни материали, които да запознаят посетителите с дипломатическите стъпки и ходът на последвалата Сръбско-българска война.
"В нашата постоянна експозиция сме се опитали да наблегнем на някои факти от този период, които често неглижираме, а те са изключително важни. Понякога наблягаме предимно на този героичен патос от самия ден, понякога малко повече на ролята на четите и забравяме ролята на Източноромелийската милиция и ролята на Севернобългарската княжеска войска, без които нямаше да бъде постигнат от този ефект на акта,“ добави още директорът на Националния военноисторически музей.
