Ресторантите и дискотеките са пълни, а колите скъпи: Българинът живее богато, но не е заможен

Според ново проучване на Експертния клуб за икономика и политика, общото брутно богатство на българските граждани вече надхвърля 1 трилион лева, което е почти пет пъти повече от размера на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. На всеки българин се падат средно по 155 424 лева. Само за 2024 г. това богатство е нараснало с 113 милиарда лева, или с 12,7%. За последното десетилетие българинът реално е удвоил своето богатство, дори след като се отчете инфлацията.

Голямата част от това нарастване обаче не идва от активни доходи или инвестиции, а от притежаваните имоти. Според данните, около 70% от общото богатство на домакинствата е съсредоточено в недвижима собственост – апартаменти, къщи и земи. Цените на тези активи са се увеличили значително през последните години, но това богатство е по-скоро пасивно – то не носи редовен доход и трудно се ликвидира при нужда.

"Според мен българинът се чувства много богат, защото ако погледнем колко са пълни заведенията, дискотеките, колите, които се движат по пътя, това е символ на статут и богатство. Т.е. българинът живее богато. Въпросът е обаче дали е заможен, дали притежава продуктивни активи, които работят за него или за нея, докато той спи. И тук отговорът е абсолютно "не" – категоричен е Макс Баклаян, един от авторите на проучването и изпълнителен директор на компания, търгуваща с валута и ценни метали.

Да се чувстваш богат и да бъдеш богат не е едно и също – реалното богатство се измерва в притежанието на продуктивни активи, които генерират доход дори без пряко участие. А такива активи рядко присъстват в портфейлите на българите. Данните показват, че едва 1,1% от населението инвестира в ценни книжа, докато 84% предпочитат банкови депозити, въпреки ниските лихви и ерозиращата сила на инфлацията. Освен това само 22% от хората успяват да спестяват изобщо.

Въпреки това има и положителна тенденция – около 145 милиарда от финансовите активи (общо 300 милиарда лева) са вложени в собствен бизнес, което има икономическа стойност, тъй като насърчава предприемачеството и растежа.

Баклаян обяснява тези тенденции с народопсихологията – българинът е силно емоционален в инвестиционното си поведение и често недоверчив към различни институции, което се дължи на дългогодишни разочарования и измами. Това обяснява защо най-сигурната инвестиция за мнозина остава в имот или в банкова сметка.

Интервюта на БНР с обикновени хора показват, че макар и някои да усещат подобрение в стандарта си на живот, чувството за забогатяване е относително. Един собственик на малък бизнес споделя, че се чувства "нормален човек" – разполага с всичко необходимо, но не се смята за богат. Други, като музикантката Мариана, признават, че макар доходите да са се увеличили, възможностите все още са ограничени. Възрастна пенсионерка казва, че животът е станал по-добър, но желанието за повече си остава – нещо, което според нея е типично за българина.

Социалният антрополог Харалан Александров добавя, че наистина има количествено забогатяване, но то не води непременно до качествена промяна в живота на хората. Огромната част от богатството е в недвижими имоти – трудно ликвиден актив, който може да се счита за сигурност, но не и за богатство в пълния смисъл. Това е дълбоко вкоренено в културните нагласи на българина, за когото домът е символ на сигурност и независимост. Александров напомня, че дори в най-трудните времена, българите не се отказват от две неща – инвестициите в децата и собствеността на дом.

Традиционната ориентация към имоти се обяснява и с исторически причини – липса на достъп до по-разнообразни инвестиционни инструменти в миналото. Въпреки това, тази стратегия има и положителен ефект – тя дава на хората усещане за независимост и свобода от икономически натиск.

Баклаян предупреждава, че настоящият период на ръст в цените на имотите вероятно е към своя край. Според него най-ценната инвестиция, която всеки може да направи в този момент, е във финансова грамотност – умението да управляваме и развиваме своите активи по начин, който наистина създава стойност и устойчиво богатство.