Рязкото застудяване в началото на май нанесе сериозни щети върху овощните насаждения в България и постави под риск част от реколтата за тази година. Необичайните ниски температури доведоха до измръзвания в редица региони, като най-силно засегнат е районът на Кюстендил – традиционен център на овощарството у нас.
"За първи път сме свидетели на подобен прецедент – през май да има такива измръзвания. За щастие, това не засегна цялата страна, а отделни райони“, коментира Марк Цеков, главен секретар на Националната браншова камара "Плодове и зеленчуци“, в ефира на "България Он Еър“. По думите му случващото се е ясен сигнал за ускоряващите се климатични промени и необходимостта от бърза адаптация в сектора.
Според бившия заместник-министър на земеделието Светлана Орманова, земеделските производители не разчитат на помощи, а искат устойчивост и възможност да се издържат от собственото си производство. Тя подчерта, че подкрепа е възможна, но липсва достатъчно бърза и ефективна реакция от страна на институциите.
"Проблемът не е в неподготвеността на земеделците, а в липсата на навременни мерки. Това показва дефицит на устойчивост и предвидимост в политиките. Не бива да реагираме едва след като кризата вече е факт – необходимо е дългосрочно и комплексно планиране“, заяви Орманова.
От бранша алармират и за сериозни пазарни дисбаланси. Според Цеков българските производители са изправени пред трудности не само заради климатичните условия, но и заради ограничен достъп до собствения пазар.
"Не може да има домати, които влизат на 0,95 цента до 1,20 евро, после в магазина да ги виждаме в търговската верига на 4,50 евро. И тези домати са с 3 пъти завишени норми на пестициди", посочи Цеко
Като решение от камарата предлагат създаване на взаимоспомагателен фонд, който да осигурява бърза финансова подкрепа при кризисни ситуации, без производителите да чакат с месеци или година за компенсации. Сред другите предложения са подобряване на напояването, субсидирана заетост и по-строг контрол върху веригата за доставки.
"Трябва да има ясни правила и контрол върху вноса, за да сме сигурни какво се предлага на пазара и дали се представя коректно като българска продукция“, подчерта Орманова.
И двамата експерти са категорични, че без политическа стабилност и последователност в управлението секторът няма как да бъде конкурентоспособен. Основните предизвикателства остават липсата на работна ръка, недостатъчното напояване и неефективните регулации по веригата на доставки.