Психиатър от Пловдив: Родителите трябва да бъдат привлечени като съпричастни към престъпното деяние на своето дете!

Законодателството, което служи за превенция срещу насилието, в България е много добро, но не се прилага. МВР, съвместо с охранителните фирми, може да изготви адекватни промени в Закона за охранителната дейност, които да дадат повече правомощия на служителите по сигурността в моловете. Това каза криминалистът Иван Савов пред NOVA.

"В момента охраната няма право да направи личен обиск, нито да задържат. Могат основно да се намесят при ескалация на напрежението. Охранителите са недостатъчно като брой и недобре обучени, не са и мотивирани. А те са гръбнакът на опазването на реда в големите търговски центрове. Най-сериозните престъпници в голяма част от живота си са били жертви на насилие от ранна детска възраст и са привикнали да решават конфликтите така. Криминалните сериали в ефира също влияят. Българските политици също употребяват агресия - вербална", коментира Савов.

От своя страна психиатърът д-р Веселин Герев изрази мнение, че агресията се поражда в семейството. "Насилието започна да се генерира в обществото преди около 30 години, постепенно набираше скорост и сега берем плодовете на усилията си. Един насилник се отглежда, в семейството е имало агресия, независимо вербална или физическа. Случаите ще стават все повече, защото избива ескалацията на напрежението. Жените насилници стават все повече. В психиката на подрастващите настъпват няколко кризи - сред тях на авторитетите, на приоритетите, важна е и споделената отговорност на родителите, те трябва да бъдат привлечени като съпричастни към престъпно деяние на своето дете", заяви психиатърът.

На свой ред психологът д-р Велислава Донкина смята, че действително насилието се увеличава. "Не само родителите, но и обществото се държи като непораснало дете. Отсъствието на авторитетите също е важен фактор за порастването и възпитанието. Рестрикцията е важна мярка, която показва, че вътрешната задръжка не помага. Снимането и качването, с цел търсене на социална подкрепа, показва базова несигурност. По-строгите рестрикции показват безпомощност, училищните психолози трябва да бъдат по-опитни и подготвени хора. Нямаме и закони за психотерапията и психологическото консултиране", отбеляза д-р Донкина.

Любомир Крилчев от UNICEF България посочи, че според изследване, проведено преди 5 години, всяко второ дете е било жертва на някоя от формите на насилие. "Оказва се, че малчуганите не могат да се чувстват сигурни в дома си, в училище и на обществени места. Насилието и отговора му изисква координация между различни системи - правосъдие, училище, семейство, социални служби. УНИЦЕФ подкрепя програми, свързани с родителство и училищна среда, за да се осъществи превенция към насилието, все повече хора трябва да се ориентират към тях. Трябва да има наблюдатели, които да валидират насилника, той търси одобрение, защото не се е почувствал значим до момента", каза Крилчев.