Проучване: Храните без захар могат да предизвикат глад

Заместител на захарта, използван в нискокалорични безалкохолни напитки и кетчуп, може да подмамва мозъка да иска още храна, установиха американски учени, цитирани от в. "Дейли мейл" и БТА.

Според специалисти от Университета на Южна Калифорния консумацията на изкуствения подсладител сукралоза повишава активността в т.нар. горещи точки на глада в мозъка. Това го обърква, тъй като предизвиква очакване за допълнителни калории, които не получава. 

Това несъответствие може да предизвика желание за повече храна, смятат изследователите. Резултатите показват, че този ефект е по-силен при хората със затлъстяване. 

Учените са провели експеримент със 75 души. Те са им давали по три напитки и са наблюдавали как тялото им реагира. Веднъж те са получавали вода, друг път- напитка със сукралоза и трети път - със захар. Преди и след като са пили, давали кръвни проби и им е правено изследване с ядрено-магнитен резонанс. 

Данните показват, че след употребата на напитки със сукралоза участниците са имали повишена активност в хипоталамуса на мозъка. Той управлява основните процеси в тялото, като например температурата, умората и нивото на глада. Сканирането показа също, че този вид изкуствен подсладител води до увеличаване на връзката между хипоталамуса и други части на мозъка, свързани с мотивацията и вземането на решения.

Изследванията на кръвта показват друг начин, по който сукралозата се отразява на апетита. Когато участниците са пили разтвор със захар, тялото произвежда хормони, свързани с намаляване на апетита. Тези хормони обаче липсват, когато участниците са консумирали разтвор със сукралоза, отбелязват учените.

Според екипа откритието има голямо значение, като се има предвид колко много хора се обръщат към "диетични" продукти "без захар" в стремежа си да отслабнат или да поддържат фигурата си.  

"Ако тялото очаква калории заради сладкото, но не ги получи, това може да промени начина, по който мозъкът е устроен да жадува за тези вещества във времето", каза д-р Катлийн Алана Пейдж, ендокринолог и автор на изследването.