Противогрипната ваксина за възрастните се оказа, че не е съвсем безплатна

Сигнал до "Фокус“ ни изпрати читателка. Жената придружава 79-годишната си майка до столична поликлиника, за да ѝ бъде поставена ежегодната противогрипна ваксина. Възрастната дама държи стриктно да се ваксинира всяка година, убедена, че това е един от малкото начини да предпази себе си от усложнения през зимата.

На пръв поглед всичко изглежда наред – държавата осигурява безплатни ваксини за хората над 65 години по Националната програма за подобряване на ваксинопрофилактиката на сезонния грип и пневмококовите инфекции (2023–2026 г.). Списъкът на целевите групи е ясен – всеки български гражданин, навършил 65 г., има право да получи ваксина безплатно чрез личния си лекар или в имунизационен кабинет на РЗИ.

На хартия всичко звучи чудесно. На практика обаче "безплатно“ често се оказва с дребен шрифт. В конкретния случай в "Люлин“ джипито съобщава, че ваксината действително е безплатна, но поставянето ѝ струва 10 лева. Няма обяснение защо, при положение че в официалните указания на Министерството на здравеопазването не се споменава никаква допълнителна такса за приложение.

Парадоксът е очевиден! Държавата поема ваксината, но не и поставянето ѝ. "Как да е безплатно, щом трябва да платиш?“, пита дъщерята. "Майка ми е с минимална пенсия, за нея тези 10 лева са цяло състояние. Да, ние, по-младите, ще ги дадем, но има много хора – баби и дядовци, които живеят само от пенсия и нямат на кого да разчитат.“

И ако едно семейство може да покрие тези 10 лева, какво се случва с двойките пенсионери? За двама сумата вече е 20 лева – колкото десет хляба. При среден семеен бюджет от 1200 лева за месец, от които трябва да се платят ток, вода, лекарства и храна, тази сума не е малка. И много възрастни вероятно ще се откажат от ваксината – не защото не вярват в нея, а защото не могат да си позволят дори "безплатното“.

Така едно добро намерение се превръща в поредния пример на "добра идея, ама българска“ – когато държавата обявява безплатна услуга, но реалността на терен добавя дребен, но болезнен детайл, който обезсмисля цялата политика.