Професор от БАН: Пловдив е сред градовете с достатъчно вода, но някои областни градове са под риск
Язовирите в България са пълни около 60%, което е по-малко от нивата през 2024 г. През лятото не се очакват значителни валежи. Докато гражданите и икономиката трябва да се приспособят към по-малко количество вода, държавата няма точни данни за количеството вода, което влиза в системата.
Проф. Емил Гачев от БАН обясни пред телевизия Bloomberg TV Bulgaria, че вече няколко години има по-малко вода, която се формира на територията на България, което води до изчерпване на водните запаси. Това е причина нивата в язовирите да намаляват всяка година.
Градове като София и Пловдив не са застрашени от воден режим, но някои областни и по-малки населени места са рискови. Сушата се дължи както на циклични климатични промени, така и на климатичните промени, които водят до по-чести сухи периоди, защото влагата не достига достатъчно до нашите райони.
Най-застрашени са северозападна и североизточна България, както и части от северната централна част на страната. В места с големи загуби на вода като Перник, Шумен, Габрово и Сливен трябва да се предприемат бързи мерки.
Особено застрашени са малките населени места с малки водоизточници, които трудно се адаптират към по-сухия климат.
Климатичните промени променят не количеството валежи, а тяхното разпределение — дъждовете стават по-редки, но по-силни. Това затруднява адаптацията, особено на малките водохващания.
В България има проблем с измерването на водата — много от източниците не се следят правилно, което не позволява да се определи колко вода се губи в мрежата. Затова държавата трябва да осигури адекватно измерване на всички водоизточници.
Необходимо е да се създаде национална програма за устойчиво използване на водата, която да включва инвестиции за подобряване на инфраструктурата, особено на големите водопроводи и междуселищните мрежи, където има най-много загуби.
Освен това трябва да се насърчи използването на алтернативни водоизточници и да се подпомогнат домакинствата чрез субсидии.
Икономиката, особено земеделието, трябва да се адаптира към по-малко водни ресурси, например чрез засаждане на по-сухоустойчиви култури.