"Аз съм убеден демитологизатор. Историята е набор от факти и едно разумно и нормално осмисляне на тези факти, тя не може да е пожелателна".
Това каза пред БНР историкът проф. Петър Стоянович от Института по история на БАН, автор на монографията "Фердинандеум", която представи в предаването "Неделя 150".
"Покрай това, че имаме голям провал в края на Първата световна война на три последователни опита българското историческо землище да се обедини и народът да заживее заедно, ние сме зачеркнали всичко и всички, начело с главния жертвен агнец. И досега всички политици от тази епоха - от края на 80-те години до 1918 г. - се споменават с добро, да не говорим за военните, тям няма нито един провален, всички се четат на тези зари-проверки, даже хора, които са се показали некадърни. Нацията има нужда, като е наясно, че възхвалява някого без основание, винаги трябва да има един грешник, когото да заплюе", обясни той.
Историкът сподели, че не превръща монографията "Фердинандеум" в библия, но е безспорно, че Фердинанд е човекът, който е основата на това България да се превърне от едно постазиатско пространство в европейска държава.
"Сега, в последните 30-ина години, изведнъж изнамерихме Европа и НАТО и се втурнахме да станем част от тях, слава богу! ЕС и НАТО са последната котва, която ни държи в някаква цивилизованост все още. Забравяме обаче, че 1 век по-рано България е имплементирала европейското законодателство, започнала е да изгражда, да играе в театрите, да прави първите филми, да създава армия и т.н. по абсолютно европейски модел. При това го е направила за 25 години и успешно. Докато в момента на улицата всеки втори се пита за какво ни е тая Европа, ние части ли сме от нея? И до днес нашего брата казва, че отива в Европа и след това се връща. Къде се връщаш ти? Ти не се връщаш в Европа! Ние ежедневно поставяме под въпрос това и прекрачваме някаква граница", коментира историкът.
По думите му европеизацията, каквато я познаваме и тогава, и сега - не е повсеместна, няма как да обеме целия народ:
"Цялата класа водачи на народа в края на 19 век, независимо накъде гледа - наляво или надясно, е насочена към европеизацията и модернизацията. Никога не се чуди в Ориента ли да ходи, или в Новочеркаск. Тя знае накъде отива - тя иска Лондон, Париж, Берлин и т.н.".
Проф. Стоянович изтъкна разликата в качеството на законотворците тогава и сега:
"Като погледнете днешните - всеки петък се сменя по нещо в някой от основните закони - ви става ясно за каква европеизация говорим. Модернизация истинска - от хора, които са осмислили Европа, а не само да могат да пътуват, като имат едно тескере".