Проф. Стоянович: Да поискаш от българката да роди трето дете е като да искаш слон да роди далматинец

През 80-те години на XX век България очакваше да отпразнува раждането на своя деветмилионен гражданин. Четири десетилетия по-късно страната е под 6,5 милиона души. На въпроса "Докога ще се топим?“ отговори историкът проф. Петър Стоянович пред bTV.

Според него демографският спад у нас не е апокалиптичен, а част от глобален процес, който засяга всички развити общества.

"Миналото никога не се повтаря. Повтаря се само градският маратон, който изнервя половин София. Но тенденцията е ясна – това не е български феномен, а белег на цивилизования свят. Не се отличаваме нито от Европа, нито от т. нар. развит свят. Просто сме част от него – и с доброто, и с лошото “, коментира той с усмивка.

По данни на Националния статистически институт, през 2023 г. населението е било 6 445 000 души, а през 2024 – 6 437 000. Загубата на близо 8000 души за година е част от трайна тенденция, която според професора "няма как да бъде спряна“.

"Това е дълбок процес, свързан не само с икономиката, а с културата, ценностите и начина на живот. Хората поставят личното щастие, свободното време и хобитата над всичко друго“, поясни той.

Историкът припомни, че по време на Възраждането семействата са имали по десетина деца, защото това е било част от смисъла на живота. "Тогава жената и мъжът са имали ясни роли – единият с гегата, другият с хурката. Днес, ако поискаш от българската жена да роди трето дете, е като да искаш слон да роди далматинец“, каза Стоянович.

Според него не става дума за липса на любов, а за промяна в приоритетите: "Днешните хора се обичат, но обичат и свободата си, самореализацията си, пътуванията, личното време. Центърът вече не е семейството, а азът.“

Историкът прие с усмивка опитите на държавата да стимулира раждаемостта и да върне емигрантите чрез програми като "Избирам България“, но не вярва, че парите са решението: "Вероятно социалният министър би се опитал да съживи и Васил Левски, но това няма как да стане. Нито с добавки, нито с лозунги ще върнем старите времена.“

Стоянович даде за пример два града с противоположни тенденции, но сходен резултат:

Бургас – един от най-добре управляваните градове, привличащ вътрешна миграция, но с отрицателен естествен прираст;

Банско – строителен бум и заселване от чужденци, но отново повече смъртни случаи от раждания.

Професорът припомни, че след Освобождението съотношението между селско и градско население е било 7:1, а днес е обърнато – петима от всеки шест българи живеят в градовете. "Преди Втората световна война селото е било живо. Комунизмът го довърши, но дълго го държа на изкуствено дишане. Сега връщане назад няма.“

На Запад, по думите му, провинцията е запазена за два типа хора – "аристокрацията, която никога не живее в града“, и "богатите, които могат да си позволят селския лукс. У нас думата "провинция“ е обидна. Там е символ на качество на живот “.