Проф. Сантова: Неслучайно нестинарството е в ЮНЕСКО

Бях стресната, че в ХХІ век се връщаме към едни концепции, свързани с искания за забрана и прекратяване на практикуване на нестинарството. Толерантността е водещ модел на поведение, когато се впускаме в културни факти, които самата културна история е отработила във времето. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“ чл.-кор. проф. Мила Сантова, подготвила от името на България досието за вписването на нестинарството в Световната представителна листа на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.  

Нестинарството е заложено като културна практика още от времето на палеобалканския субстрат, който предшества днес познатите исторически периоди. "Става въпрос за практики, които са много силно вкоренени в съзнанието на хората“, подчерта проф. Сантова.

Науката тълкува нестинарството като цялостен обред, насочен към единение на социума. То категорично не може да се свързва с магически практики, обясни експертът. "Това е едно послание към светеца за оцеляване на социума. Целият образ е насочен към просъществуването на социума, в случая на селото, тъй като тези игри се играят в селото. Тук сме в полето на едно социално единение, което пряко ни отвежда към идентичността“, обясни проф. Мила Сантова.

В разразилата се в момента полемика се твърди, че в нестинарството има плагиатство от други култури. "Типично за нестинарството е изтъпкването, а не преминаването през огъня. Поне засега не са известни съвпадения с други културни традиции. Традициите на изтока са свързани с преминаване през огъня и те имат друг смисъл“, отбеляза проф. Сантова.

Посланията при практикуването на нестинарството са много деликатни. Неслучайно нестинарството е вписано безпроблемно от всички страни членки на ЮНЕСКО в нематериалното културно наследство. "Нестинарството е ритуал, който се оказа разбираем от всички“, допълни тя.