Проф. Любенова: Целта на Русия не е освобождаване на България, подписано е споразумение с Австро-Унгария да не се създавана силна държава на Балканите

В навечерието на 150-годишнината от Априлското въстание темата за неговото значение отново излиза на преден план - не само като символ на саможертва, но и като повод за по-задълбочен анализ.

В интервю за БНР проф. Лизбет Любенова от Института за исторически изследвания към БАН призовава събитието да бъде разглеждано отвъд традиционната му героизация.

По думите ѝ, в българското общество въстанието често се възприема почти митологично: "митологизирането му за нас остава нещо като Левски и Ботев – добро или не, не говорим за него“. Според нея обаче е необходимо не само да почитаме героите, но и да анализираме допуснатите грешки: "Да, в името на една велика идея има хора, които се жертват и ние трябва да ги почитаме, но нека видим грешките, които тогава са допуснати, за да не ги повтаряме“.

Историчката поставя силен акцент върху международния контекст, в който се развиват събитията. Тя подчертава, че Априлското въстание не е изолиран акт, а част от по-широки процеси: "Ние го отчитаме като българско революционно движение – но тези въпроси винаги излизат, защото и тогава, и сега има едни други интереси на Великите сили, които ние за съжаление не отчитаме“.

Според проф. Любенова, още събитията от 1875 г. – въстанията в Босна и Херцеговина и намесата на Сърбия и Черна гора – показват напрежението в региона. Тя припомня и неуспешното Старозагорско въстание, което според нея се проваля "по простата причина, че няма вътрешни предпоставки“. Година по-късно избухва Априлското въстание, последвано от Руско-турската война – съвпадение, което тя намира за показателно.

Особено внимание в анализа ѝ заемат икономическите фактори и борбата за контрол върху стратегически маршрути. "1869 г. е прокопан Суецкият канал – имаме борба за морски пътища, каквато имаме и в момента“, отбелязва тя. По думите ѝ, стремежът на Русия към излаз на Босфора и Дарданелите и реакцията на Великобритания са част от по-голяма геополитическа картина.

Проф. Любенова поставя под съмнение и традиционното разбиране за ролята на Русия: "Целта на Русия не е освобождаване на България“, казва тя, като се позовава на тайни споразумения с Австро-Унгария, според които не трябва да се допуска създаването на силна държава на Балканите. В резултат, по думите ѝ, "България тогава реално е разделена на пет части“.

Тя обръща внимание и на демографските процеси в региона, включително заселването на черкези и татари, като част от по-широка стратегия: "Русия е подготвила терена“.

В по-широк план историчката прави паралели със съвременността, като подчертава, че и днес светът е изправен пред сходни конфликти за ресурси и транспортни коридори. "Тази глобална картина странно прилича на днешната“, посочва тя.

Според проф. Любенова основният проблем е, че уроците от историята често остават неизползвани: "Онова прословуто -"историята ни учи"- за съжаление историята не учи на нищо нашите политици“. Тя призовава за по-прагматичен подход, базиран на историческия опит.

В заключение тя е категорична, че България трябва да се съобразява с реалностите на международната система: "Ние не можем да бъдем суперсила… Ние трябва да водим една прагматична политика и да водим баланс между сблъсъка на суперсилите“. Според нея това е единственият устойчив път за съхраняване на държавата и нацията в условията на глобална нестабилност.