Петиция с предложение за смяна на българския национален химн "Мила родино" тръгна в интернет. Идеята е на писателя Никола Инджов, който предлага песента да бъде сменена с "Върви, народе възродени", по стихове на Стоян Михайловски и музика на Панайот Пипков. Ето и мотивите, които Никола Инджов излага:
Химнът да възвисява България - държавата на духа!
България - Държавата на духа, създадена от Първоучителите Кирил и Методий, е единствената наша държава, устояла на насилствени владичества, враждебни нашествия, световни войни.
България - Държавата на духа, олицетворява културното превъзходство като израз на свобода и вгражда в разума на българския народ култури, религии и езици от отечествените постранства.
България - Държавата на духа, съществува като несъкрушима родина и има свой величествен химн!
Без съмнение, този химн е "Върви, народе възродени" с текста на поета Стоян Михайловски и с мелодията на композитора Панайот Пипков, надживял официалните символни песнопения на три досегашни български царства и една република.
Ето този химн в примерен вариант, познат ни от редица ансамблови изпълнения. Възможно е и друго подходящо осъвременяване на някои езикови архаизми.
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовност - тази сила нова,
съдбата си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет...
Бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Не е ли време за химн, който възвисява народ и държава, сплотява поколенията, закриля трудолюбието и ученолюбието? Химн за всеки един и за всички заедно? Време е!
Никола Инджов, писател
Текстът на настоящия химн е по песента "Горда Стара планина", написана от Цветан Радославов през 1885 г. Той я композира на път към бойното поле по време на Сръбско-българската война. Текстът е променян многократно, за последно през 1990 г.