Оцелелите машинисти от влаковата катастрофа с жертви: Седнахме, прегърнахме се и чакахме удара

"Три счупени ребра, едно спукано. Скъсани меки връзки на левия глезен. Спя по 2-3 часа на денонощие, болката е непоносима".

Това признава пред NOVА оцелелият от жестоката катастрофа между два товарни влака край село Локорско машинист Пламен Илиев. Колегата му Цветан Дамяновски сподели, че е по-добре от него - само с натъртени бъбреци, черен дроб и гръб.

При инцидента загинаха двама, други шестима бяха ранени.

Илиев разказва, че пръв е видял идващия влак: "Беше на около 300-400 метра до удар. Движехме се с около 50 км/ч."

"Влак идва срещу нас. Бягай!", това извиква Пламен на Цветан, който успява да задейства ръчната спирачката.

"Това е инстинкт. Задължение", коментира Дамяновски.

Двамата машинисти за секунди отиват в задната кабина. Там приклякат зад седалката на машиниста, прегръщат се и чакат. 11 секунди изтичат между спирачката и ударът.

"Беше нещо страшно. Като по филмите. Блъскане, подхвърляне - спомня си Илиев. - В края на цялата история видях през прозореца как контактната мрежа се скъса, видях искри. И така."

2-3 минути след удара Дамяновски отива да търси помощ, а Илиев чува викове: "Елате да помогнем!"

И двамата машинисти са категорични, че със сигурност ще се върнат отново на работа.