Обвързаната подкрепа е трън в очите на някои хора
Христова уточни, че приетият преходен регламент за европейската аграрна политика предвижда 2021 и 2022 г. да останат преходни, а Стратегическият план, който се изготвя в момента, ще влезе в сила от 2023 г. и ще обхване периода до 2027 г.
Средствата по директните плащания ще се увеличат от 5,3 на 5,6 млрд. евро. Относително се запазва и финансирането по ПРСР, заяви експертът.
Другата важна позиция на България е запазването на обвързаната подкрепа, чрез която се подпомагат най-уязвимите сектори в селски райони. Успех за нас според Христова е включването в преходния регламент на удължаването на преходната национална помощ до 2027 г. Тя запозна участниците във форума и с друго изискване, обсъждано в преговорите за новата ОСП.
Част от директните плащания на всяка страна членка следва да са за малките и средните стопанства. В пакета ще има задължителен бюджет за директни плащания, които трябва да бъдат определени окончателно в триалога между Съвета, ЕП и ЕК.
България се въздържа в Люксембург за новата политика. Защо?
Дискутирани бяха и очакваните екосхеми, които ще са под формата на едногодишни плащания, на хектар или животинска единица и ще заместят зелените плащания. Те ще са доброволни, но биха могли да увеличат доходите на земеделските стопани.
На срещата присъства и председателят на парламентарната Комисия по земеделие Мария Белова, която представи актуални законодателни промени и подкрепата за сектора в условията на COVID-19.
По думите ? водещите законопроекти към момента са тези за управление на агрохранителната верига и за храните. Мария Белова подчерта важността и на предвижданите изменения в Закона за водите, като изрази надежда в най-кратки срокове законопроектът да бъде гледан в пленарна зала.
Следете темата и на cap4us.agri.bg