Новата програма обещава ваучери от 20 000 лв. на домакинство, но дълбокото саниране остава недостижимо

Националният фонд за декарбонизация беше създаден официално след изменения в Закона за енергийната ефективност, приети в средата на октомври. Така дългоочакваната трансформация на стария фонд за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници вече е факт.

Очакванията към новия фонд са големи – идеята е той да се превърне в основният инструмент за подпомагане на обновяването на сградите в България, независимо дали става дума за жилищни, административни или други постройки, с акцент върху повишаването на енергийната ефективност и внедряването на ВЕИ.

По повод създаването му Светослав Стойков, съосновател на Институт Кръгова Икономика, коментира пред "Климатека“, че макар самият старт да е положителен сигнал, бъдещето на фонда все още е неясно. Основният въпрос е дали той ще се превърне в постоянен структурен инструмент, или ще остане само поредният временен проект.

Липсва яснота по много въпроси – от конкретните механизми и финансови продукти до начина, по който ще бъде управляван и как ще се впише в съществуващата пазарна среда.

Въпреки това очакванията са, че в близките години фондът може да се превърне във важен канал за публично-частно финансиране на обновяването както на многофамилни, така и на еднофамилни сгради. Но за да се случи това, ще трябва да се изгради сериозен административен капацитет, стабилен финансов ресурс и да се привлекат международни финансови институции. Ако подобно партньорство се реализира, обемът на фонда може да надмине всички досегашни национални програми за енергийна ефективност.

При достатъчно натрупани проекти и данни, фондът би могъл да започне да влияе върху самия пазар, като въведе стандарти в една област, в която в момента цари хаос от различни процедури и критерии.

Възможно е да се разработят готови пакетни решения за обновяване – било то стъпка по стъпка, за дълбоко саниране, за инсталиране на ВЕИ системи или за адаптация на сградите към климатичните промени. В по-смелия сценарий фондът би могъл да работи и с по-рискови групи – енергийно бедни домакинства, отдалечени селски райони или сгради с конструктивни затруднения. Това би изисквало нови финансови продукти като гаранции, нисколихвени кредити или смесено финансиране, както и създаване на национални стандарти за качествено обновяване.

Едно от най-значимите нововъведения е, че за първи път еднофамилните къщи получават ясно място в национална програма за обновяване. Новата схема предвижда ваучери от 20 000 лв. за домакинство и първоначален бюджет от 100 млн. лв. Според премиера Росен Желязков тези средства трябва да стигнат за обновяването на няколко хиляди къщи годишно, включително с възможност за инсталиране на соларни системи.

Въпросът дали 20 000 лв. са достатъчни за дълбоко обновяване на еднофамилна къща има прост отговор: в повечето случаи – не. Но въпреки това тези средства могат да бъдат важна първа стъпка. При комбиниране с безлихвени кредити и допълнителна подкрепа за енергийно бедни домакинства, те могат да се превърнат в реален стимул за започване на обновяване. Ключов елемент е мерките да бъдат технически съобразени както със самата сграда, така и с нуждите на живеещите в нея хора.

Ако програмата се управлява дългосрочно, системно и прозрачно, тя има потенциал да бъде не просто опит на хартия, а пример как един финансов инструмент може да промени реални навици в реални домове. Дали това ще се случи? Зависи от последващите действия – но надеждата е, че този път началото няма да остане само добра новина, а ще се превърне в устойчива политика.