Недялко Йорданов: Не ми се тръгва, още имам тук да живея

На 85 години големият български поет Недялко Йорданов не се е отказал да бъде дете. Вярва, че любовта, чистотата и детското у човека крепят човечеството въпреки войните, страха и смъртта. Поетът и драматург Недялко Йорданов посрещна Георги Любенов в бургаския си дом.

"Аз не гледам на света с 85-годишни очи. Имам даже едно стихотворение – сега не мога да го цитирам точно – но казвам: гледам теб и света наоколо с 16-годишни очи. И ако всеки някак си се взре в себе си, ще разбере, че въпреки че е остарял или остарява, той продължава да бъде дете. У всеки човек има, остава това инфантилното, детското. Благодарение на това се крепи и човечеството. Ако хората остаряват и забравят детското в себе си – чистотата, любовта – ами, ще се избием. Как човечеството все пак е оцеляло след толкова войни, толкова векове, даже хилядолетия? Почти знаем колко много войни има. И въпреки това сме оцелели“, коментира пред БНТ поетът Недялко Йорданов.

Той коментира, че се надява да не се стигне до световна война, но при всички положения вярва, че човечеството ще оцелее:

"Не може да загине. И това се крепи на любовта и на детското, което остава в човека и което е вродено още когато той се роди“, каза поетът.

Той изтъкна, че е оптимист:

"Аз не смятам, че смъртта е край. За мен животът е една стая – влизаш от едната врата и след това излизаш от другата и влизаш в нова стая, в друг живот. Никой не може да каже какво представлява този друг живот. Има всякакви фантазии – да не говорим за Данте Алигиери: за Ада, Рая, Чистилището. Изобщо човечеството винаги си е мислило, че смъртта не е краят на земния живот, че има друг живот. Но какъв е той? Един ден ще разберем, но няма как да ви кажа. И затова си казвам – има време още, не бързай. Не ми се тръгва, още имам тук да живея. Ще се поживея.“