Натрупалите сериозни затруднения, на които банките вече няма да отпуснат пари, прибягват до роднини

Продължава да расте сумата на бързите кредити в България, отчита статистиката на Централната банка.

Заемите, отпуснати от небанковите кредитни институции, възлизат на 6,17 млрд. лв. в края на юни. За година те са увеличават с 1,9 млрд. лв.

На този фон от Асоциацията на кредитните консултанти отчитат ръст на хората, които търсят помощ заради финансови затруднения, възникнали в резултат на необмислено взети бързи кредити.

Ниската безработица и успокоението на хората, че имат заплата, са сред причините за интереса към бързите кредити, посочват експертите.

Някои домакинства финансират текущи нужди като почивки и ремонти с такива заеми, други покриват непредвидени разходи.

Хората с по-лоша финансова грамотност обаче изпадат в затруднение, отчитат кредитни консултанти.

"През последните три месеца имаме над 30% ръст на запитванията на хора, които са изпаднали в сериозни финансови затруднения заради бързите кредити“, казва Тихомир Тошев от Асоциацията на кредитните консултанти пред bTV.

Първият заем обикновено е взет по спешност, а след като започнат да изпитват затруднения с него, теглят втори, който също им е трудно да плащат и така попадат в дългова спирала, посочват експертите.

Натрупалите сериозни затруднения, на които банките вече няма да отпуснат пари, прибягват до роднини, които взимат банков заем, за да покрият задълженията им.

Експертите отчитат още, че най-много са заемите над 5 години и те нарастват с най-бързи темпове за година. Докато тези за период до 1 година и от 1 до 5 години са по-малко.

Според кредитни консултанти са нужни повече изисквания към хората, които теглят бързи кредити, след като те сами не могат да направят правилна оценка.