Над 4 000 лева разлика между най-високо и най-ниско платените сектори у нас

Данните на Националния статистически институт очертават задълбочаващ се дисбаланс в заплащането между икономическите сектори у нас, като селското стопанство продължава да се нарежда сред дейностите с най-ниски възнаграждения.

През последното тримесечие на 2025 г. средната брутна месечна заплата в сектор "Селско, горско и рибно стопанство“ достига 1 770 лева. Това е с около 1000 лева по-малко от средното възнаграждение за страната за същия период.

В класацията по икономически дейности аграрният сектор заема предпоследно място. Единствено заетите в "Ресторантьорство и хотелиерство“ получават по-ниско средно възнаграждение – 1 617 лева брутно месечно.

Контрастът е особено отчетлив спрямо сектор "Далекосъобщения“, който отново оглавява подреждането по доходи. Там средната брутна месечна заплата достига 5 739 лева. Така разликата между най-високо и едно от най-ниско платените направления в икономиката надхвърля 4 000 лева.

Ниското възнаграждение вероятно е сред ключовите фактори за спада в заетостта. През последното тримесечие на 2025 г. броят на наетите в селското, горското и рибното стопанство намалява с 5% спрямо предходното тримесечие и достига близо 62 хиляди души.

От години секторът се сблъсква със структурен недостиг на работна ръка и изразено застаряване на заетите. Все по-голям дял заема сезонната заетост, а интересът от страна на български работници остава ограничен.

В отговор на недостига, все повече земеделски производители прибягват до наемане на чуждестранни работници. Сред основните страни, от които се привлича работна сила, са Непал, Индия и Филипините. По данни от бранша, част от тези работници се адаптират успешно към местните условия и покриват нуждите в пиковите селскостопански кампании.