Ако попитаме десет души какво е "справедливост“, вероятно ще получим десет различни отговора. Но ако ги попитаме дали вярват в доброто, честността и равния шанс, вероятно повечето ще отговорят утвърдително. Точно тук се крие парадоксът на нашето време: колкото и да говорим с различни езикови кодове, да живеем в собствени "балони" и да се делим на групи, дълбоко в себе си споделяме едни и същи ценности.
Защо тогава толкова често различията ни изглеждат като заплаха, а не като ресурс? Отговорът се крие в начина, по който разказваме историите си и в готовността ни да чуем историите на другите. Това е и основната тема в новия епизод на образователната видеопоредица "Уменията на 21-ви век“ на Лидл България, посветен на многообразието, равенството и включването – както на лично ниво, така и в компаниите, организациите и обществото.
"Битката на разказите“, езикът и общите добродетели
Луиза Славкова, председател на фондация "Софийска платформа“, отбелязва, че днес живеем в "битка на разказите“. Политическият език често поляризира и внушава, че имаме несъвместими ценности. А всъщност, независимо дали сме българи, роми или мигранти, млади или възрастни, всички искаме едно и също: да живеем свободно, достойно и заедно с тези, които обичаме. Проблемът не е в ценностите, а в начина, по който някои "разказвачи“ експлоатират разликите ни, смята Славкова.
Друг голям разлом минава в границата между поколенията. "Само преди двайсетина година ние се прибирахме вкъщи, където ни чакаха нашите баби и дядовци, и където – искаме или не, трябваше да си говорим с тях как е минало в училище, а те ни разказваха какво е станало в махалата. Сега не е така", отбелязва Луиза Славкова в епизода. "Днешните деца общуват повече с телефона си, отколкото с бабите и дядовците си. Така се къса нишката не само в общуването и предаването на опит, но и в предаването на добродетели и ценности". Според нея всяко поколение стои в своя дигитален балон, когато нуждата от диалог, повече усилие за активно слушане и търсене на общи пространства е все по-силна.
Страхът от непознатото и любопитството като ценност
Валерия Дойчева, старши експерт "Развитие и ангажираност“ в Лидл България и ръководител на програмата за многообразие в компанията, споделя, че при по-голяма част от хората неприемането идва от непознаването. Когато за първи път й се налага да работи с хора с увреждания, тя споделя, че изпитва страх – как да се държи, как да говори, какво е "правилно“. Постепенно разбира, че този страх идва от незнанието, а информацията е ключът към това да разберем и приемем другия. И започва да се образова.
Валерия смята, че вместо да ни се налагат "правилните“ каузи отгоре, много по-силно действа личното откриване. Любопитството към различните – по етнически, културен, социален критерий – отваря врати, които морализаторският тон затваря. Затова и образованието, гражданският диалог и личният опит са най-добрият път към приобщаването. Когато познаваш нечия история, е много по-лесно да се свържеш с него. Затова любопитството е в основата на приемането.
Нуждата от лидери, които вярват в това, което говорят
"Ролевите модели са ключови", споделя Дойчева – когато компанията застане зад лидери, които изповядват определена ценност, и им даде видимост чрез програми, инициативи и среда за разговор, темата достига до повече хора. Важно е това да се случва органично, без натиск и формално задължение. Не всеки трябва да бъде експерт по темата многообразие, например – някои хора я приемат естествено, при други процесът е по-бавен. Най-съществено е осъзнатият избор и подкрепата на тези, за които ценността вече е автентична.
Защо темата е спешна?
Когато говорим за многообразие, приемане на различията и обръщане към другия, говорим за теми с висока спешност, съгласяват се гостите. Не само заради моралния императив, но и заради чисто икономическата нужда, налагаща се от липсата на работна ръка в Европа. Според Дойчева, отказът от диалог е отказ от цивилизованост. "Днес вече можем да си позволим да говорим за равнопоставеност. Отказът да говорим по тези теми обаче ни връща назад в еволюцията ни и това е доброволен отказ да бъдем цивилизовани.“ Според Луиза Славкова трябва спешно да осъзнаем нуждата да се говори по темите за многообразие и приемане, особено когато световни лидери правят крачки назад по тях: "Това не бива да е сигнал, че можем да си позволим да оставяме тези теми настрана. Ако в момент като сегашния нямаме устойчиви и силни публични примери за лидерство, особено в бизнеса, ще се окажем в ситуация, в която ще започнем да правим крачки назад по тази тема, когато тъкмо сме започнали да правим плахи крачки напред".
Многообразието на работа: как различията ни правят по-силни
Ключът се крие в разбирането, че когато говорим за различия, не говорим за проблеми, а за възможности. Това е мантрата, която по-осъзнатите компании се опитват да предадат на своите екипи. И макар че не става с втълпяване, спуснато отгоре, днес многообразието и приобщаването наистина не са част от "меките умения“, а стратегически приоритет за всеки бизнес, който иска да бъде устойчив и успешен. Подобни твърдения вече се подкрепят и от редица изследвания. Според доклад на McKinsey & Company от 2020 г., компаниите с по-голямо многообразие в управлението имат с до 25% по-висока вероятност да реализират над средните финансови резултати. Друго проучване на Cloverpop показва, че многообразните и приобщаващи екипи взимат по-добри решения по-бързо и с по-малко срещи, като постигат до 60% по-добри резултати.
Какво можем да направим?
Според гостите в епизода, различията ни правят по-силни, защото обогатяват начина, по който решаваме проблеми, но и по който виждаме света и себе си. Екипи с различен произход, опит и мислене взимат по-качествени решения и се адаптират по-бързо към промените, показват проучвания. В среда, в която различията се ценят и насърчават, всеки принос се превръща в ресурс, от който можем да черпим – учене, взаимно обогатяване и постигане на устойчив успех. Ето какво можем да направим ние:
- Да учим и да се интересуваме повече, защото знанието намалява страха
- Да търсим срещи с "различните“ – не от задължение, а от истински интерес
- Да водим постоянен диалог, в това число и между поколенията
- Да възпитаваме любопитство – както у децата си, така и у себе си.
Ако темата ти е интересна, научи повече за нея в новия епизод на "Уменията на 21-век", образователният видеокаст на Лидл България.
Образователният видеокаст "Уменията на 21-ви век“ е продължение на успешната вътрешна програма за обучения в лични, социални и граждански умения, която се провежда сред служителите на Lidl. Той осигурява платформа за разговор по важни за личностното развитие и израстване теми. Водещи на видеокаста са двама експерти от HR екипа на Lidl – Александрина Николова и Александър Стоичков. В разговори със специалисти в различни области те обсъждат актуални теми като медийна грамотност, изграждане на личен бранд в социалните мрежи, асертивна комуникация, поставяне и постигане на лични цели, баланс между работа и личен живот и много други.
Луиза Славкова – председател на Управителния съвет на фондация "Софийска платформа“, НПО, посветена на укрепването на демократичната политическа култура чрез гражданско образование и диалог. Завършила е университета в Кьолн (политология, средновековна и нова история, американска литература). Била е съветник в кабинета на министъра на външните работи на Република България.
Валерия Дойчева – старши експерт "Развитие и ангажираност“ в Лидл България и ръководител на програмата за многообразие, равенство и включване в компанията. Магистър по български език и литература от Софийския университет, с редица сертификати в областта на управление на хора и изграждане на приобщаваща среда. Има опит в HR сферата в компании от различни индустрии.