Митрофанова: Радев смекчава тона към Русия, но реална промяна засега няма
Митрофанова не очаква бързо затопляне на отношенията между България и Русия
Руският посланик в България Елеонора Митрофанова изрази скептицизъм относно възможността за бързо и съществено подобряване на отношенията между София и Москва въпреки по-умерената реторика на новото българско правителство. В интервю за руската агенция ТАСС по повод Деня на Русия дипломатът коментира първите седмици от работата на кабинета, ръководен от президента Румен Радев, като подчерта, че засега промените се изразяват предимно в тона на политическите послания, а не в реални действия.
Според Митрофанова българският държавен глава демонстрира по-внимателен подход към темата за отношенията с Русия и поставя акцент върху необходимостта от дипломация и прагматизъм. Въпреки това тя смята, че на практика външнополитическата линия на страната остава непроменена. Като аргумент посочва поведението на българските представители в международните организации и форуми, където продължават да се използват формулировки, критични към Русия, включително определението за руска агресия във връзка с войната в Украйна.
Руският дипломат отбелязва, че вътре в страната официалните представители на властта се стремят към по-сдържана публична комуникация по темата за отношенията с Москва и избягват остри изказвания. Според нея това се обяснява с обществените нагласи и с факта, че значителна част от избирателите, които са подкрепили Радев, гледат положително на Русия и очакват промяна в двустранните отношения.
По думите на Митрофанова обаче досега тези очаквания не са се материализирали в конкретни политически решения или инициативи. Тя подчертава, че между двете държави продължава да липсва активен политически и икономически диалог, а контактите в редица ключови сфери остават силно ограничени.
Особено внимание дипломатът отделя на икономическите отношения между България и Русия, които според нея практически са замразени. Тя посочва, че бизнес контактите са сведени до минимум, а комуникацията по множество важни теми е прекъсната. Като пример е посочена енергийната сфера, където към момента не се водят преговори и не съществуват активни формати за сътрудничество.
Според Митрофанова една от малкото области, в които теоретично би могъл да се възстанови диалогът, е секторът на природния газ. Въпреки това тя не вижда реални предпоставки за подобно развитие заради ограниченията, произтичащи от политиките и решенията на Европейския съюз. По тази причина руският посланик не изразява оптимизъм относно перспективите за разширяване на сътрудничеството между двете страни в обозримо бъдеще.
В оценката си за бъдещата политика на България Митрофанова акцентира върху членството на страната в Европейския съюз и НАТО, което според нея определя рамките, в които може да действа всяко българско правителство. Тя смята, че кабинетът на Радев ще се стреми да предприема действия в рамките на тези ангажименти, което значително ограничава възможностите за фундаментална промяна в отношенията с Русия.
Руският дипломат подчертава още, че Москва продължава да следи внимателно развитието на политическата ситуация в България, но според нея все още е твърде рано да се правят категорични оценки за бъдещата посока на двустранните отношения.
Подобна позиция изрази и говорителят на руското външно министерство Мария Захарова. Тя посочи, че руската страна до момента не е получила официални предложения или дипломатически сигнали от София, които да свидетелстват за намерение за нормализиране на отношенията между двете държави.
Според Захарова възстановяването на пълноценното сътрудничество би било възможно само при съществена промяна във външнополитическия курс на България. По думите ѝ Москва очаква българските власти да демонстрират по-самостоятелен подход при формирането на външната си политика и да вземат решения, ръководени преди всичко от националните интереси на страната.
Изказванията на Митрофанова и Захарова показват, че Русия засега не вижда признаци за сериозна промяна в отношенията с България, въпреки по-умерения тон на новото българско ръководство. От Москва оценяват настоящата ситуация като период на изчакване и наблюдение, без очаквания за бързо възстановяване на политическите и икономическите връзки между двете държави.