МЗ с подробности относно антителата срещу COVID-19

Изследването на антитела и съответно определянето на техния титър зависи от чувствителността на приложения тест, съобщават от Министерството на здравеопазването. Тестовете, определящи антитела, могат да се разделят така:

 - бързи (10-15 мин.) качествени имунохроматографски тестове;

 - по-бавни (няколко часа) полуколичествени ензимно-свързани (ELISA);

 - хемилуминисцентни (CLIA) серологични тестове.

Тестовете и от двете групи откриват антитела от клас IgM, IgG или и двата едновременно, а някои откриват и антитела от клас IgA. Не всички антитела обаче притежават активност, която неутрализира инфекциозните свойства на вируса.

Неутрализиращата активност на антителата се определя чрез вирус-неутрализираща реакция, която в случая на SARS-CoV-2 се извършва в специализирани лаборатории, работещи в 3-то ниво на биологична безопасност. Разработени са и сурогатни вирус-неутрализиращи тестове, които позволяват работа и в по-ниското 2-ро ниво на биобезопасност. 

Трябва да се има предвид, че реактивността и свързващата активност на антителата не корелира с неутрализиращата им активност и неутрализиращата им активност не е равна на имунитет. Както и че хуморалният имунен отговор не е единственото ниво на защита при инфекция със SARS-CoV-2. 

Минималното ниво на анти-SARS-CoV-2 антитела, осигуряващо протекция от инфекция, все още не е известно, както и не е известно каква част от детектираните антитела са с вирус-неутрализираща активност.

Към момента няма единно становище за минимален защитен титър на антителата след ваксиниране. Не всички антитела, определяни с наличните търговски китове, притежават неутрализираща активност.

Към момента няма и изискване за минимален титър на антитела, за да се приложи ваксина. Според експертите, след преболедуване, първата доза от ваксината може да се приложи от 3 до 6 месеца след възстановяването от COVID-19.