Новините за насилие между деца се превърнаха почти в ежедневие за страната ни. От вербален тормоз до въоръжени конфликти – вместо невинност и безгрижие, детството започва да прилича на борба за оцеляване. Междувременно Министерството на образованието и науката увеличава броя на училищните психолози, за да се бори по-ефективно с агресията. Ще ограничат ли мерките проявите на тормоз сред младежите?
Пред NOVA NEWS темата кометират Веселин Стефанов, директор на 51-во училище "Елисавета Багряна“ в София, и психологът Михил Михайлов.
"Психолозите са много важна част от екипа на едно училище. Те са постоянно между учениците, наблюдават реакциите им и често първи забелязват, когато някое дете има проблем,“ посочи директорът Веселин Стефанов. По думите му обаче най-големият проблем е недостигът на специалисти: "При нас има само един психолог за над 1000 ученици. Един човек не може да обхване цялото училище“, обясни Стефанов.
Той подчерта и нуждата от превенция, а не само реакция при вече възникнали конфликти.
Психологът Михил Михайлов коментира, че ролята на училищния психолог трябва да бъде ясно дефинирана.
"Често психологът се използва като наказателен инструмент – децата отиват при него, когато са направили нещо нередно. Това не е правилно. Той трябва да бъде медиатор между учителите, родителите и учениците, а не морален съдник“, смята той.
Според него количественото увеличаване на психолозите не е достатъчно, ако не се промени културата в училищната среда.
Михайлов обърна внимание и на липсата на достатъчно подготвени специалисти.
"Тази професия не е достатъчно привлекателна. Утвърдените терапевти и консултанти рядко остават в институциите – те излизат от системата. За да има резултати, трябва да ги мотивираме и задържим", смята той.