Състоянието на публичните финанси предизвика сблъсък в парламента вчера заради разминавания в оценките между "Прогресивна България“ и служебното правителство. На фона на рекордния дефицит финансистите Левон Хампарцумян и Петър Ганев коментираха пред bTV, че основният проблем е в разходната част на бюджета, а не в приходите.
Според Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ) именно влошаващото се салдо е било "искрата на протестите през 2025 г.“. Той припомни, че дефицитът за миналата година е бил 3.5% от БВП и докато в Европа ситуацията се подобрява, в България се влошава. "Първо беше предложението за вдигането на данъци, но всички знаем, че проблемът е в разходната част“, посочи Ганев.
По думите му през последните години се тегли дълг, за да се попълни дупката в бюджета, като задълженията вече са достигнали 30% от БВП и може да продължат да растат. Още преди дни от ИПИ предупредиха, че страната е в най-лошата си фискална позиция от началото на века.
Финансистът Левон Хампарцумян обясни, че има два начина за представяне на финансовото състояние на държавата – на начислена и на касова основа, които служат за различни управленски цели.
"Една от резервите са корупционните пари. Те са допълнителен данък в частна полза“, каза Хампарцумян.
Коментарът му е в унисон с негови предишни изказвания, че България е изчерпала финансовите си буфери за справяне с кризи и че преди да се мисли за вдигане на данъци, трябва да се спрат корупционните течове.
"Трудно мога да направя списък откъде да се реже. Трябва да мерим ефективността на нашите пари в икономиката. Една от резервите са корупционните пари. Те са допълнителен данък в частна полза“, каза още той.