България навлиза в период, в който натрупаните проблеми в публичните финанси стават все по-осезаеми, а традиционните защитни механизми са пред изчерпване. Икономистът Левон Хампарцумян предупреждава, че страната постепенно губи финансовите си буфери, които досега са омекотявали ефектите от политически и управленски грешки.
Според експерта досегашният икономически растеж е маскирал мениджърските пропуски както в държавния, така и в корпоративния сектор, но с края на "добрите години“ тези дефицити излизат на повърхността.
Глобалната нестабилност, войната в Украйна и непредвидимостта на световните пазари допълнително усложняват ситуацията. В този контекст Хампарцумян вижда като единствен изход вземането на рационални решения, тъй като маржът за нови грешки е минимален.
Икономистът е категоричен, че преди да се обсъжда повишаване на данъчната тежест, държавата трябва да ограничи корупционните течове. Той определя корупцията като "частен данък“, който облагодетелства малцина, вместо да влиза в публичната хазна. Според него вдигането на данъци, преди да са "запушени дупките“ в системата, е изключително погрешна стратегия.
"Корупционните пари са данък върху всички нас, само че данък в частна полза. Той отива в ръцете на някои хора, които организират корупционната схема и не влиза в публичните финанси. Така че да вдигаш данъците, преди да си запушил съществена част от тези дупки, е изключително грешна политика", каза икономистът за Bulgaria ON AIR.
Паралелно с това страната е изправена пред проблема с раздутата и неефективна администрация. Хампарцумян отбелязва, че българската икономика все още разчита на производства с ниска добавена стойност. Реиндустриализацията е невъзможна без качествено образование, а без собствени подготвени кадри печалбите от чуждите технологии ще продължат да изтичат извън страната. Решението се крие в прозрачност, дигитализация и реално измерване на ефективността на институциите.