Колекционер говори за любовта си към грамофонните плочи

Знаеш ли колко голяма е колекцията ти, това значи, че не е голяма. Това каза в предаването "Сториборд" на Радио "Фокус" с водещ Благой Иванов колекционерът Валентин Марков.

"Наистина не знам точната бройка на колекцията си – няколко хиляди плочи с филмова музика, около 4000-4500 саундтрака. Събирам филмова музика, близо 90-годишна киноистория, като започна с "Кинг Конг“ от 1933 година, "Булката на Франкенщайн“ от 1935, 60-те и 70-те е по-плавен период откъм събиране на филмова музика, но моят пик са може би 80-те години. Всяко едно десетилетие си има своите невероятни класици.“

Валентин Марков сподели още, че началото на неговата страст датира още от ранното му детство: "И аз съм паднал в ямата с филми като малък, и то хорър филми. И какво по-добро от това да свържа любовта към моята най-голяма страст – любовта към хорър киното, с нещо, което искам да държа заедно с филма. Най-достъпният начин е музиката от дадения филм. И затова се ориентирах към филмовите саундтраци.“

"Няма нищо по-хубаво от това да държа дадения носител на ръце, да го сложа внимателно на грамофона, да пусна дозата, игличката да падне и да чуя този прекрасен звук от грамофонната плоча", разказа още колекционерът за своята страст да събира не просто музика на съвременни носители, а на винилови, грамофонни плочи.

Най-ценните си притежания колекционерът дели в две насоки – най-ценни като финансов ресурс и най-ценни за самия него като емоционално изживяване. "Ако тръгнем към най-ценни като финансов ресурс, може би това е прекрасната музика на Алън Силвестри от трилогията "Завръщане в бъдещето“. Друга много ценна плоча от финансова гледна точка е музиката на Бърнстайн от "Кошмари на Елм Стрийт“, и то говоря за първи преси от 80-те години, когато са излизали филмите, може би месец след това или най-много година излиза тавата, която е саундтракът към филма. Това не е евтино хоби. Буквално цените варират през дни – да скочат с няколко стотин лева, та дори и евро. А за най-емоционалните – аз съм хорър ориентиран фен и най-скъпите ми чисто емоционално притежания са саундтраците на хорър филмите, без значение дали е качествена музика към дадения филм или не, това е много относително.“

Благой Иванов и Валентин Марков споделиха още и за свои любими творци от хорър киното, недооценени от масовия слушател и зрител, като композиторът Клаудио Симонети и режисьорът Дарио Ардженто – италиански таланти, работили по хорър филми от 70-те и 80-те, както и режисьорът Лучо Фулчи, който използва музиката на Фабио Фрици – изключителен италиански композитор от ъндърграунда – за своите филми "Зомби 2“ и "Отвъдното“, които експлоатират и адаптират американските тропи по един прекрасен начин за гледане и слушане. Друг такъв композитор, недооценен и не толкова популярен, е Хари Манфредини, композирал музиката за 10 от 12-те филма от поредицата "Петък 13-и“.

Валентин Марков разказа и за няколко свои любими композитори, "един от които е Кристофър Йънг – композиторът на  "Кошмари на Елм Стрийт 2", който не е много добър филм, но той е композитор и на един недооценен откъм музика филм: Hellraiser, заедно с Hellraiser II. Като по-мейнстрийм, по-комерсиално име, бих споменал отишлия си без време Джеймс Хорнър. Аз се стремя да колекционирам абсолютно всичко на Джеймс Хорнър – още от неговия първи проект "Битка отвъд звездите“, минаваме през "Името на розата“, прекрасния "Пришълците“, много прехваления "Смело сърце“ и фамозния "Титаник“, за който той взима и "Оскар“.