Има няколко дни в годината, в които св. Църква е наредила да си спомняме за покойниците. Това са задушниците и днешната неделя. Тези молитвени помени, както ги нарича народът, от една страна, облекчават съдбата на умрелите, от друга, ни умъдряват. Те ни отвеждат духом в друг мир да погледнем на отишлите си преди нас и да помислим дали са в лоното на Авраама при праведнците или жестоко се мъчат, както ни представя задгробния мир днешното св. Евангелие. Мисълта за умрелите ни насочва към по-смислен живот.
Има учители и професори по много науки, но най-мъдър и водещ към висините учител е смъртта. Тя е професор, който говори на всички езици и има разрешение да поучава във всички страни. Край всеки човешки гроб се издига катедрата на този велик учител на живота - смъртта. Той резюмира своите поуки така: научете се: 1) колко е преходен животът; 2) каква скъпоценност е все пак животът; 3) каква отговорност е животът.
Акиндин, Пигасий, Анемподист, Елпидифор и Афтоний били тайни християни и служели в царския дворец. За вярата си Акиндин и Пигасий били хвърлени в огнена пещ, а другите - посечени с меч заедно с още 700 души в Персия по времето на царете Саворий и Сапорий. Светите мъченици не се отрекли от вярата си.